Светланка де се днеска мае?!
И Самир в краката ми не се мотае?!
Претенции да предявява
и въпроси да задава
Аз пък приказката няма да завърша,
още много имат героите да свършат!
И тъй, както винаги се получава
неусетно утрото се появява.
На Самир още му се спеше,
но царската градина го зовеше.
Чак сега около врата му стана тясно,
мисъл мина му за бягство лесно.
Ала бягството не му приляга
и градинарят за работа се стяга.
Оня същи царедворец
на всичките слуги надзорец
във градината вече беше
и напред-назад сновеше.
Направи кратък коментар,
показа целия му инвентар.
Припряно после го замъкна,
ръцете на колана си затакна.
Много страшен тъй изглежда
сключил вежда върху вежда.
Зад гърба му розов храст.
Самир погледна го в захлас.
С много розови цветчета нежни
измежду тях и други-белоснежни.
Наистина такава красота
не бе виждал нийде по света!
-Градинарю, чуй какво ще ти река!
На минутата главата ти ще отсека,
ако с този храст се случи нещо
ще ти стане от горещо...по-горещо!
Принцесата сама го е садила
и на царя гледка е най-мила!
От как горкичката я няма
всеки ден до храста той присяда.
Със часове го съзерцава
и молитвите си там отправя!
Освен всичко, кога принцесата премине ония двери
искам, тъй красив тя да го намери!
Една минута гледа го в очите!
Дори за миг не трепнаха ресните!
Че разбрал е, кога се увери,
чак тогава тичешком се изпари.
На Самир не му бе достатъчна минута
да разбере историята току що чута?!
Защо я няма красивата принцеса?
Да не е минала вече под венеца?
И приема в неделя тъй голям,
дали не е за годеника й избран?
Довечера ще пита той слугите.
Ще му разкажат новините-всите.
Захвана се със зелената поляна.
Окоси я, напои я-чудна стана!
Подкастри и оформи всички храсти,
поизчисти де що има гластри...
И това всичко сам-самин
свърши го за ден-един.
Познатия ни веч началник,
де приличаше на откачалник
работата на Самир хареса
и да остане го калеса.
Малко се получи...мечешка услуга.
Бившият вече градинар-научи от една прислуга,
че днес бил е уволнен /инспекцията по труда да се самосезира
/
и стана целият...зелен.
Ноктите си, от яд гризеше!
Бясно се по двора той въртеше!
По някое време му дойде идея,
засмя се и си песничка запея.
Чак когато слънцето залезе
Самир от градината излезе,
през обора се отби
кобилката да поздрави.
Кротичко си тя лежеше,
а сенцето...недокоснато стоеше.
"Трябва да се е разболяла!?
Не може цял ден да не е яла!?
Ако и утре е така
помощ трябва да й доведа!"
Утре, кога спусне се нощта
историята ще продължа.Ж