[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3741: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /includes/functions.php:3165)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3743: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /includes/functions.php:3165)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3744: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /includes/functions.php:3165)
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /includes/functions.php on line 3745: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /includes/functions.php:3165)
ForteGames.com - Виж темата - Кръстопът




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 120 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща
Кръстопът 
Автор Съобщение
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
 Кръстопът
„Ще познаете истината и истината ще ви освободи.”
Йоан 8:32

ЗА ИСТИНАТА... И ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ


Истината съществува.

Преди обаче да се впусна в темата ще уточня съдържанието на понятията „абсолютна” и „относителна” истина, които няма да използвам повече в текста, но определението им ще е вътрешно присъщо на всичко казано оттук до края.

Абсолютната и относителна истина са „...категории на диалектическия материализъм, които характеризират процеса на познанието и разкриват съотношенията между: ...това в състава на нашето знание, което може да се измени, уточни и опровергае в хода на по-нататъшното развитие на науката, и онова, което ще остане неопровержимо.”

Учението за абсолютната и относителната истина дава отговор на въпроса: „могат ли човешките представи, които изразяват обективната истина, да я изразят наведнъж, изцяло и безусловно или пък само приблизително и относително?”[1]

Коренът на думата „абсолютна” е латинското „аbsolutus”, което означава „безусловен”. Не мислите ли, че всяка условност прикрепена към една истина би я трансформирало в нещо друго? Но нека не задълбавам повече във философското съдържание на понятията за истина и лъжа, защото това би означавало да окепазя цялата тема. Затова, продължавам...

Истината съществува.

По този въпрос две мнения няма... всъщност излъгах. Има. Или по-скоро няма две мнения, а безброй гледни точки. И някъде там, свряна между тях се намира истината. Намира се именно между гледните точки. Не е вътре в тях или поне не изцяло. Гледните точки за истината са като неизчерпаем гардероб, който както е известно може до неузнаваемост да промени всяка една жена, така че защо не и истината, която в този случай надали би облякла една и съща дреха два пъти.

Следователно истината би следвало да е жена. Трудно уловима, непостоянна и променлива, но по своему красива... и основа на Вселената.

Но истината не е жена. Просто звучи добре и затова реших да го оставя в текста.

Истината си е истина.

Няма нужда от сравнения и метафори за да бъде описана. Няма нужда и от гледни точки. От гледни точки имаме нужда ние хората, за да можем да оправдаем глупостите, които вършим. Твърде удобно е да се смени истината с „гледна точка” или както популярно се нарича – мнение. Спомням си една сентенция, според която мненията са като задниците – всеки си има собствен.

Гледна точка или мнение -

няма никакво значение.

Същественото е, че когато преобърнем истината в гледна точка, преобръщаме и живота си. А това вече би могло да бъде и проблем.

Истината има две генерални посоки – навътре и навън. Навътре е истината за самите нас, а навън е истината за другите и света, в който живеем. Характерно за тези две истини е, че проявяват непреодолима склонност взаимно да се променят една друга. Приличат на семейна двойка. Промяната на единия в двойката задължително променя и другия. Защото, ако не го промени, това би означавало двойката да се разпадне, което при семейството е сравнително лесно осъществимо, но когато става въпрос за личността ни, едно такова разпадане ще доведе до твърде сложно и определено патологично раздвоение на личността, каквото сте виждали само на кино.

Това е причината, поради която, когато едната от двете посоки на истината се промени, се променя и другата. Някои психолози са твърде добре запознати с този факт и когато изпълняват нечие желание да променят отношенията му с физическия свят, те всъщност променят интерпретацията му за посоката навътре. Повечето хора също го правят сами за себе си. Когато схващането им за нещата около тях влезе в конфликт с реалността, те променят, според интелектуалните и материалните си възможности, или схващанията си, или света около себе си. И тъй като промяната на света около нас е твърде проблематична, ние променяме себе си. Наричаме този процес прогрес или натрупване на опит и мъдрост. А аз го наричам изкривяване на истината или формена лъжа. Между другото колективната народна мъдрост също го определя като лъжа. Ироничен пример за това е баснята на Лафонтен за лисицата и киселото грозде.

Тук, разбира се не твърдя, че всяка вътрешна промяна е по същество изкривяване на интерпретацията за реалността. Просто казвам, че когато променяш личността си без действително да се познаваш, шансовете ти да се оплетеш в самия себе си са твърде, твърде големи... Май навлязох в територия, която не е цел на темата и е прекалено психологическа... Моля за извинение и се връщам на истината.

Истината не е философска концепция.

Истината е преди всичко познание. Този елементарен факт често се пропуска, когато твърдим, че говорим истината. Ние българите много си падаме да говорим по всякакви теми. Ако се заслушаме внимателно в разговорите, които водим ще установим, че както събеседниците ни, така и самите ние, сме очевидни специалисти във всякакви области. Политика? – в разговор всеки от нас е наясно какво и как трябва да се направи за да се измъкне страната ни от кризата. Автомобили? – ако обърнете внимание на мъжките приказки по темата, ще сте просто задължени да приемете „факта”, че всеки мъж притежава поне бакалавърска степен по автомобилостроене. Двигатели, шасита, ламарини – това е отворена и прочетена книга за нас мъжете. Същото е положението и в спорта, и в здравеопазването, и в строителството, и май навсякъде другаде... Изглежда социалистическо-комунистическата идея за всестранно развитите личности е намерила твърде плодотворна почва у нас.

Но дали това е истината?

Колко от нас познават дори минимално областите, които стават предмет на разговорите ни, а понякога и на свирепи спорове, в които едва ли не с цената на живота си сме готови да защитаваме Нашата Теза?

Не е ли родена от нас ужасяващата ирония на стария виц: „Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар.”?...

И ако специалистите ни, хората които са прекарали 5 и повече години в изучаване на някаква материя, са с такъв авторитет сред нас, какво ли трябва да мислим за самите себе си, когато горещо се втурнем да обсъждаме тема, която е изцяло встрани от професионалната ни подготовка и житейския ни път?

Факт е, че когато поставя такъв въпрос в разговор, моментално бивам репликиран с „Това е просто моето мнение!” и довършван с „Какво сега – нямам право и на мнение ли?!”. Което ни връща право в темата – мнението истина ли е или просто нечие емоционално (дори не рационално) отношение към нещо си.

Всъщност това не е въпрос.

Това е констатация.

Гледните точки може и да са полезни, когато глутница специалисти ги споделят един на друг в областта на знанието си, но що се отнася до ежедневието ни, до разговорите ни на маса или където и да е другаде, гледните ни точки би трябвало да са меродавни само и единствено по отношение на собствената ни личност и преживявания (което предполага споделяне, а не налагане на мнение) или по отношение на собствената ни сфера на познание, където можем и да си позволим лукса да спорим, но само с хора, които имат адекватно на нашето познание или които са склонни да чуят нещо казано от нас.

Всички останали спорове раждат не истини, както твърди известния афоризъм, а проблеми.

И така – истината не е въпрос на гледна точка, не е и гледна точка. Истината е знание. Даже и такава консервативна система каквато е религиозната, твърди, че ако узнаем истината, тя ще ни освободи. Следствие от такова твърдение би трябвало да е, че лъжата ще ни окове. Това се и получава в общуването ни един с друг. Ако не притежаваш знанието, т.е. истината, изреченото от нас няма начин да бъде нещо друго освен,... е нека да не го наричам лъжа, но във всеки случай няма и да е истина. И това ни оковава. Пречи ни да си говорим и да се разбираме. Пречи ни и да се обичаме.

Междуличностните спорове в повечето случаи се опитват да решат реалните ни проблеми с емоционални аргументи. Това е толкова смислено, колкото и опита да се справиш с главоболието като си отрежеш главата.

Истината не се ражда в спора. Истината няма нужда да бъде раждана. Тя е родена с Вселената и е неин градивен елемент. Затова и си стои някъде там и изобщо не и пука дали ще я открием. Това не е неин проблем, а наш.

_________________
"Свят като цвят!"


Съб Дек 15, 2012 00:26
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
„Повече разлика се намира между един човек и друг човек,
отколкото между едно животно и един човек.”
Мишел де Монтен



ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Повечето хора, които изобщо са чували за Теорията за паралелните Вселени, са я чували или като реплика в научно-фантастичен филм, или са чели за нея в различни списания и фантастични романи. Когато се сблъсках за пръв път с научния и еквивалент, който е плод на труда на наистина велики имена в квантовата физика и астрофизиката, първата ми асоциация, беше свързана с взаимоотношенията между хората. Това разбира се, не е кой знае каква изненада, тъй като в края на краищата, това ми е работата. Изненадаха ме, обаче, изключително точните аналогии между хипотетичните теории за развитие на живота в две паралелни вселени и реалните взаимоотношения, между, които и да е двама души, които метафорично могат да бъдат представени, именно като две Вселени. Идеята, очевидно, не е нова. Както и идеята на никоя от другите теми, които съм засягал до момента (надявам се да не съм ги засегнал много). Надеждата ми обаче е, поне интерпретацията ми да е по-разбираема и по-лесно смилаема.

Всички знаем (или поне така твърдим), че хората са различни. Но наистина ли сме наясно със степента на това различие? Как, например бихте възприели хипотезата, че човекът до вас е толкова различен, колкото би било и едно същество от друга Галактика? Всеки един от нас, не е просто личност, различаваща се по определени характеристики от всички останали личности, а една цяла, непозната за другите Вселена. Параметрите на тази човеко-вселена са трудни за определяне и описание, дори и от академично ориентираните психолози-изследователи, за които би следвало да се предполага, че са отдали цялото си професионално познание, опит и енергия на тази благородна кауза. Уместно е да отбележа, че говоря за определяне, само на отделни параметри и описанието им, а не за всеобхватно разбиране на личността. Психолозите, които са в състояние да разберат тази човеко-вселена в нейната цялост... всъщност, не знам дали има такива. Поне аз не познавам нито един. А сега се опитайте да си представите: след като уменията на професионалистите в тази област са поставени под въпрос по принцип, какъв е шанса на обикновения човек (непрофесионалист), да вникне в света на човека до себе си?

Същността на Вселената във всеки от нас се определя от качествените параметри на сетивата ни. Всеки от нас разполага със собствени граници на зрителен спектър, слухов диапазон, тактилна чувствителност (усещане за допир), обонятелен регистър и чувствителност на вкусовите рецептори. И това са само известните ни на този етап на развитие, пет сетива. За да не нагазя несъзнателно в необятните дебри на научната фантастика ще се огранича само с тях.

„Собствените граници”, като идиом, означава, че всяко от тези сетива притежава различно ниво на чувствителност, характерно за всеки отделен индивид. Което ще рече, че от гледна точка на способността ни да преживяваме, възможните комбинации на чувствителност са... безкрайни. Т.е. вероятността да срещнете човек, с идентична на вашата комбинация от чувствителност на сетивата, е... безкрайно малка. Защо това е важно? От психологична гледна точка, субективността се различава от обективността, точно поради различията при постъпване на информацията от сетивата към коровите и подкоровите им представителства в мозъка. Различната честота на възприемане определя и различната, в качествено отношение, преработка на постъпващата информация. Различната преработка от своя страна предполага и различни резултати.

За да илюстрирам донякъде възможностите за различно постъпване и преработване на информацията, ще ви дам един елементарен пример с преживяване, в което участвах аз и петнайсет годишния ми син Виктор. Един наш съсед си беше купил нов Фолксваген „Пасат”, който двамата със сина ми обсъждахме надълго и нашироко с присъщо само на тийнейджърите увлечение. Всичко беше наред до момента, в който аз заявих, че цвета на „Пасата” е сив металик, а Вики съответно го обяви за светло син металик (между другото производителя в документите на колата беше обявил цвета за сребристо син J). Вероятно и самите вие можете да дадете достатъчно примери от собствения си опит, с които да разширите описанието на подобни „недоразумения”. Дали ще са за цвят, за вкус, за аромат или за каквото и да е друго, факта, че двама души трудно могат да уеднаквят предпочитанията си без компромис, е всеизвестен. Друг факт е, че това очевидно различие във възприемането, обикновено поражда спорове, които никога не завършват с удовлетворение за двете страни, тъй като от гледна точка на Теорията за паралелните вселени, и двете страни са винаги прави.

Това обаче, е само първо ниво на различие – физиологичното. При психологичното ниво на различие, ситуацията често се комплицира до степен на невъзможност за смислен анализ. Част от параметрите, които от психологична гледна точка усложняват преработката на сетивната информация са глобални феномени, като културологично-антропологичната система, в която се изгражда всеки индивид, климата, който е характерен за средата му, расата към която принадлежи... и още куп други елементи, за чието изброяване само, ще трябва отделна статия. Мисля, че тук е момента да му хвърлите едно голямо мислене, когато следващия път самоуверено заявите, че познавате дори и минимално, най-близкия до вас човек.

Разбира се, има и варианти на общи схеми на процесите на мислене и чувстване при всички нас. На такива схеми са базирани професионалните психологически типове и профили. Но тези схеми са наистина твърде общи. Те могат само да ни насочват при опознаването на определен индивид, но не и да го опишат напълно. В този смисъл, това е информация за професионалисти, а не за изследваните лица. Пак в този смисъл – следващия път, когато ви направят психологично изследване или пък налетите на някой вестникарски „психологически” тест или даже на астралната си прогноза за деня – игнорирайте ги. Такава информация не само, че в най-добрия случай няма да е истинна и разбираема за вас, но и често е изключително вредна. Защо е вредна не е лесно за обяснение, затова ще трябва или да ми се доверите, или да ми теглите една...

Както и да е. Очевидно физиологичните и психологичните причини, взети заедно, генерират неуморно непрекъснати променливи, които правят почти невъзможно действителното познание за истинската същност на хората около нас. Тази информация представлява несъмнена ценност за практическото развитие на взаимоотношенията помежду ни. Тя очевидно обезсмисля обичайната ни практика да предполагаме, че човека до нас преживява по същия или дори по сходен начин, ситуациите, в които попадаме съвместно. Това би трябвало да ни предпазва от прибързани заключения за мислите и чувствата на хората около нас и да способства за по-доброто разбирателство помежду ни. В повечето случаи конфликтните ситуации, в които попадаме не се дължат на желанието на другите да ни навредят умишлено, а на различните интерпретации на събитията. В тази връзка, най-малкото, което можем да направим преди да анатемосаме някого, е да се опитаме да поговорим с него и да разберем начина, по който той вижда нещата и действителните мотиви, които са го накарали да постъпи точно по този, а не по някакъв друг начин. Разбира се, това е една доста уморителна процедура и е почти невъзможно да бъде практикувана наляво и надясно. Но определено можем да я прилагаме поне към хората, на които наистина държим и/или обичаме. Т.е., надежда, ако не да разберете, то поне да усетите човека до себе си винаги има. Просто е необходимо повече усилие и труд.

И може би това е единствения труд, който наистина си струва да бъде положен.

_________________
"Свят като цвят!"


Последна промяна gerflor на Вто Дек 25, 2012 09:17, променена общо 1 път

Чет Дек 20, 2012 02:04
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
Ще свърши ли света през 2012г? От известно време се говори, че светът ще свърши през 2012г само защото календарът на маите свършва на 21.12.2012г.



6 теории за края на света


1.Планетата Нибиру доближава Земята – Спoред теорията, Нибиру (още планетата X) е неизвестна планета от Слънчевата система, която се движи по елиптична орбита около слънцето и около друга звезда. Поради силно елипсовидната си орбита, тя преминава близо до Земята на всеки ~3600 години. Авторите на теорията откриват в древни шумерски записи, свидетелства за посещенията на нейните обитатели – анунаките на Земята. Анунаките са боговете на шумерите и те или ще ни дадат знания и технологии, както са правили при предишни посещения или недоволни от развитието ни, ще ни унищожат.

Наистина, наскоро учените откриха планета, движещи се в елиптична орбита около Слънцето. Това е Седна, част от облака на Оорт. Поради малките си размери (по-малка е от Плутон), Седна е класифицирана като планетоид. Една обиколка около Слънцето, обаче, Седна прави за 10500 години.

Закария Ситчин е най-известният автор на поредица книги по темата за Нибиру и анунаките. Кой е той? Роден е в Баку, Аизербайджан. Отраснал е в Палестина. Ситчин е журналист, следвал икономика, познавач на иврит, Библията и шумерските писания. В момента живее в Ню Йорк и печели луди пари от книгите, които издава. Според Ситчин, анунаките ще дойдат на Земята през 2012 г., когато ще решат какво да правят с нас.Друг автор, споменаващ Нибиру в теориите си за края на Света, е Александър Филатов, според когото, Нибиру ще премине близо до Земята над някой от полюсите. Това ще предизвика разтапяне на ледовете и всемирен потоп.

2.Започва Третата Световна война, според Нострадамус – Философ, лекар, астролог и ясновидец, той публикува поредица криптирани пророчества, наречени „Центурии”. Според почитателите му, разчели завоалираните му предсказания, през 2012г. ще избухне Третата Световна война, която ще сложи край на Човечеството.
От сляпо обожаван до обявяван за шарлатанин, Нострадамус има голямо влияние над хората, дори четири века след смъртта си. Най-често, потвържденията на събития, предсказани от пророка, се разкриват в последствие.Гледах интересен експеримент, проведен със студенти от двама преподаватели в престижен университет в Англия. Учените преписаха няколко центуриона на Нострадамус и ги раздадоха на две групи студенти. Въпросът, зададен на едната група беше дали смятат, че стиховете предсказват събитията от 11 септември в САЩ. Другата група трябваше да отговори, дали предсказват бомбардировките над Лондон през Втората Световна война. Отговорът на ~90% от студентите и от двете групи, беше „да”.


3.Магнитните полюси на Земята се променят, в следствие на Слънчева магнитна буря - Слънцето изригва и мощен слънчев вятър помита Земята. Всички електронни мрежи, инсталации биват унищожени. Изведнъж, човечеството е върнато векове назад в развитието си.
Магнитните бури влияят на комуникациите на планетата ни (сателити, гсм-и), но не е доказана връзка между смяната на магнитното поле, която се е случвала многократно в историята ни и изригванията на Слънцето.

4.Големият андронен колайдер заработва – Учените успяват да подкарат колайдера и пресъздавайки Големия Взрив, създават черна дупка, която поглъща Земята, Слънцето и всичко останало. Или създават нова Вселена, което води до мигновеното унищожение на нашата.Първо, такива колайдери има вече работещи. Вярно, по-малки, но те пак сблъскват частици, в опит да открият частицата X. Засега, без успех.
Второ, те уж го пуснаха тестово, но технически проблеми отложиха старта на експеримента и до сега няма реално поставен срок за нов пуск.

5.Астероид се блъска в Земята – Последните изследвания на учените, посочват тази теория като най-достоверна за изчезването на динозаврите.
Ако голям астероид удари Земята, той наистина ще унищожи 90% от живите организми на планетата ни. Няма потвърдени данни за такава заплаха през 2012 г.
Учените разработват планове за отклоняването или унищожаването на астероид, насочил се към нас, защото астероиди са удряли и ще продължават да удрят Земята.

6.Глобалното затопляне причинява главоломно топене на ледниците - През 2012 г. студената, сладка вода, която преминава от сушата в морето, спира циркулацията на морските течения (например Гълфстрийм).
Принципът на циркулацията на водата в океана е следният: Студената вода се придвижва към Екватора и потъва на дъното. Топлата вода от Екватора се премества на север, по повърхността. Когато огромна маса студена и сладка вода от ледниците попадне в морето, този процес спира. Това се получава, защото сладката вода не потъва, а стои на повърхността.
Вследствие, Европа се охлажда и постепенно замръзва и 2012г. навлизаме в нов ледников период. Човечеството започва да измира от глад.

Някои от тези събития, ще се случат едновременно. Теориите се преплитат и оформят различни конспирации, в които доста хора вярват. Аз също обичам да чета конспиративни истории, но все пак продължавам да стоя стъпила на земята и все още не съм почнала строежа на бункер, който да опази „скъпоценната” ми кожа.

Не ми се иска, по някакво чудо, да оцелея заедно с още няколко хиляди души, с които после да нося тежкото бреме по възстановяване на човешката популация.
Тази перспектива ми се вижда толкова самотна. Без семейството ми, без приятелите, без природата, която ме заобикаля сега, съществуването ми би било толкова тъжно и жалко, че ми се струва безмислено.
Предпочитам спокойно да си „изчезна безследно” :))), като прекарам дните си щастлива в настоящето, отколкото в страх от предполагаемото ужасно бъдеще. В крайна сметка „Комуто е съдено да го обесят, няма да се удави.”

Сигурният край на Земята е с ясен – след 5 милиарда години, разширяващото се Слънце ще погълне планетата ни, която така или иначе ще е негодна за живот още след 3 милиарда години- твърде гореща и с изпарили се океани.:)


Прикачени файлове:
598548_10151292967094264_1224168091_n.jpg
598548_10151292967094264_1224168091_n.jpg [ 72.23 KiB | Прегледано 17977 пъти ]
61850_10151297581864264_20439171_n.jpg
61850_10151297581864264_20439171_n.jpg [ 130.2 KiB | Прегледано 17934 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Пет Дек 21, 2012 11:07
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
„Да се прости е лесно, но да се забрави е трудно.”
А. Платен

ЗА ПРОШКАТА...

Когато реших да пиша за прошката, първата ми мисъл беше: „... за прошката или добро или нищо...”, което си беше директна асоциация със сентенцията „За мъртвите или добро или нищо”... Не знам защо се случи така, но практиката ме е научила да се доверявам на асоциациите. Те винаги водят донякъде.
Вероятно затова предпочетох да започна с изясняване на прошката като понятие от чисто семантична гледна точка. Не го правя от любов към пунктуацията, а просто защото основния проблем в разговорите между хората е в различното съдържание, влагано в думите, които използват. Това важи с удвоена сила, когато се разглеждат щекотливи теми като тази.

За мое съжаление ударих на камък при търсенето на разнообразни определения в различните тълковни речници и енциклопедии. Оказа се, че това е една от най-бедно описаните думи, което само по себе си е доста показателно.
Най-добре са се представили от Уикипедия, затова ще цитирам тях:
Прошката е мисловният, духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава подтискане на гнева и раздразнението, а Пълно освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.
Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Като еклектичен психоаналитик смятам, че от професионална гледна точка това обяснение общо взето се държи. В същото време няма нищо общо с истината, т.е. с реалността.
Преди да се аргументирам ще допълня, че прошката и извинението са две коренно различни теми. Да извиниш някого, означава, че не го считаш за съзнателно отговорен за нанесената обида или причинената болка. Извинението се използва само когато някой ни е сторил нещо лошо несъзнателно, без да иска или без да знае. В такъв случай той няма за какво да ни иска прошка, но определено трябва да поиска да бъде извинен.
Прошката касае случаите, в които по един или друг начин са ни обидили или наранили съзнателно.
В един от блоговете, където темата се обсъждаше доста интензивно, споделих мнение, че няма прошка. Това от една страна беше формена провокация, но от друга, на тази мисъл ме наведе обичайната размяна на реплики в нашия български ден на прошката – Сирни заговезни. Ритуала придружаващ този обичай в оригиналната си форма изисква от искащия прошка да каже: „Прощавай!”, а от моления да отговори „Просто да ти е. Господ да прощава...”. Очевиден е опитът прошката да не се дава директно от човека, от който се иска, а да се препрати молбата към... една по висша инстанция.

Това добре, но мнението, че няма прошка влиза в явно противоречие с енциклопедичното описание, с което се съгласих по-горе.
Ще се опитам да обясня защо.
Действително прошката е акт на освобождаване на чувство или емоция, а не на тяхното потискане, но това е вярно единствено в психоаналитичния смисъл на думата.
Т.е. така би трябвало да бъде. В това е същността и смисълът на прощаването. Единствения проблем е, че това няма как да се осъществи без външна помощ (ще удържа желанието си да огранича външната помощ до професионална в моята област, тъй като се срещат и непрофесионалисти, които прекрасно се справят с чисто професионални психологически задачи), а и тя не е гаранция, че ще се справите с проблема.

Когато някой те е наранил до такава степен, че да се налага да му прощаваш, това обикновено означава, че говорим за много близък човек. Общо взето е без значение дали е приятел, близък роднина или любим. Ерго, това означава, че понесеният удар е предизвикал силна емоционална реакция у нас. Силната емоционална реакция поражда чувства, а не разбиране. За да се стигне до разбиране на мотивите на човека, който ни е наранил, емоционалната реакция трябва да утихне до степен, в която да разреши на разума да интерпретира събитието рационално.
Точно това е извънредно трудно да се случи, ако въпросния човек, който ни е наранил е достатъчно близо до сърцето ни.

Емоцията ще утихне само, ако изчезне източника и, или станем безразлични към него. От една страна обаче, източника не може да изчезне, защото това би означавало да се върнем назад във времето и действието или думите, които са ни наранили да не се случат. Което е невъзможно. От друга страна, станем ли безразлични към човека, който ни е наранил е без значение дали сме му простили или не. Защото прошката по дефиниция означава да простим и да продължим напред с него.

Твърдението „...да продължим напред с него...”, разбира се, е валидно само когато става въпрос за любим или любима. За другите случаи има лека уловка. При тях прошката не е синоним на сдобряване и начало на ново или подържане на старо приятелство или дружба. Тук прошката ще касае само факта променил отношенията. Евентуалното сдобряване би било просто следствие от прошката, но изобщо не е задължително, а в някои случаи е и нежелателно, тъй като основната цел е прощаващия да запази душевния си мир и да не търси отмъщение.
Съществува и друг вариант при който хората се сдобряват, но без да са си простили един на друг. За тези попаднали в такава ситуация е важно да разберат, че не съществува истинско сдобряване без назоваване и признаване на болката, която сте си причинили един на друг или почувствали един към друг. Това е част от съдържанието на библейската сентенция „Истината ще ви освободи”.

Всички варианти се обединяват от това, че пълната истина за случилото се така или иначе трябва да се изговори. Истинското сдобряване предполага прощаване, а истинското прощаване изисква изричане на цялата истината.
При толкова трудни за изпълнение условия изниква основателния въпрос, дали това означава, че прошката наистина не съществува? Че ние хората не сме в състояние наистина да прощаваме. Твърди се, че всеки разбира прошката по своему. Не знам дали това е така. Но със сигурност знам, че всеки си има обяснение за прошката, която дава. За съжаление това, че имаме обяснение за нещо далеч не означава, че разбираме смисъла му, а още по-малко означава, че обяснението ни удовлетворява.

Когато човек се изправя пред необходимостта да прости някому се сблъсква преди всичко със самия себе си. Със собственото си разбиране за света, морала и правото. Установява, че когато си обиден или наранен няма дреболии. Че обидата и болката не се забравят. Че времето, напук на общоприетото схващане, не лекува.
Ако е достатъчно прозорлив и честен към себе си, човек би могъл да установи и че всъщност е много удобно да играеш ролята на наранена жертва, тъй като това те освобождава от различни отговорности и ти дава сериозно преимущество пред другия – носещ вината за постъпката си... и т.н., и т.н. Но пък, ако чувствата ти към наранилия те са достатъчно силни (в положителен аспект), ще откриеш, че опитвайки се да простиш, всъщност опознаваш все по-добре и по-добре човека, когото опрощаваш.

Така или иначе, съвсем несъзнателно всички, някъде дълбоко в себе си вярваме, че ако този който ни иска прошка е откровен и наистина държи на нас, той не ще се откаже от опитите си да му простим, независимо от това дали демонстрираме, че сме склонни да прощаваме или не. До голяма степен точно настойчивостта определя дали ще простим (ако не в действителност, то поне на думи), а също и действителната стойност на отношението към нас. Т.е., определяме не качеството на поисканата прошка, а емоционалния заряд, който тя притежава.

Всъщност възможно или не, май ще се окаже, че е без значение дали знаем как да простим. Достатъчно ще е наистина да желаем да го сторим. Тогава упоритите ни опити ще ни помогнат да разберем, че не трябва да оставяме времето да разрешава проблема, а трябва да преобърнем прощаването в съзнателен процес, в доброволен и свободен акт, от който собствената ни душа има нужда за да се почувства освободена от оковите на омразата, яда, болката, горчивината, самосъжалението и самооправдателното държание. Това ще ни посочи как да обновим нарушените отношения. Ще ни накара да осъзнаем, че и ние и човека на когото се стремим да простим сме просто хора, подвластни на собствените си интерпретации за добро и зло.

Вероятно само тези, които истински са успели да простят (надявам се да има такива), са наясно с това, какво огромно количество положителна психична енергия се отприщва, давайки ни както сили да се справим с всичко изпречило се на пътя ни, така и сила да продължим напред.

В този дух ще приключа (което не означава, че темата е изчерпана), така да се каже, оптимистично с мисълта на Paul Boese – „Прошката не променя миналото, но разширява хоризонта на бъдещето“.

_________________
"Свят като цвят!"


Последна промяна gerflor на Нед Дек 23, 2012 01:30, променена общо 1 път

Нед Дек 23, 2012 01:08
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
forgivnes_1.jpg
forgivnes_1.jpg [ 16.54 KiB | Прегледано 17917 пъти ]


Прикачени файлове:
Lilce-grebeca.jpg
Lilce-grebeca.jpg [ 37.74 KiB | Прегледано 17909 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Нед Дек 23, 2012 01:18
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
Честито Рождество Христово!





Честито Рождество Христово! На днешния ден преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем се е родил Исус Христос, за да изкупи греховете, които сме натрупали. Той донесъл и нов мироглед сред хората. Показал ни как да възприемаме живота и ближните си с вяра, надежда и любов, опитал се да ни научи на кротост и смирение.

В мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина и се явил ангел, който съобщил на пастирите, че на света е дошъл Спасителят. Ангелите прославяли Младенеца, а овчарите дошли да му се поклонят с чиста вяра.

По труден път стигнали до Бога влъхвите - мъдреците. Те последвали звездата на Новородения, която изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Керванът от Изток достигнал Ерусалим чак след две години преход.

По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. В пещерата, където Дева Мария родила Младенеца от скалата бликнал воден извор. В Рим пък от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър.

Като самостоятелен празник Рождество Христово започнало да се чества на датата 25 декември най-напред в Рим. Според някои това е направил папа Либерий в 354 година от новата ера.

На Рождество Христово има и много именици. Това са всички, които носят имената Христа, Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина.

На Коледа всяко добро дете намира дългочакваните подаръци под елхата или в чорапа под камината. Те са донесени от белобрадия старец, който се спуска с големия си чувал през комина. Дядо Коледа е толкова бърз, че успява да обиколи целия свят само за една нощ. Това обаче нямаше да е възможно без помощта на неговите верни елени, начело с Рудолф и джуджетата, които цяла година майсторят прекрасните подаръци в работилницата на Северния полюс.

У нас Коледа започва от полунощ с обичая коледуване. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно. Вярва се, че коледарите имат силата да прогонят караконджули, вампири, таласъми, които се появяват в нощта срещу Коледа.

Традицията повелява на Коледа да се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.


Прикачени файлове:
12213_10151300814869264_805721673_n.jpg
12213_10151300814869264_805721673_n.jpg [ 123.83 KiB | Прегледано 18783 пъти ]
c4e66a584aa3a8d3c6ae8d2e6a22ffd6_400x300.jpg
c4e66a584aa3a8d3c6ae8d2e6a22ffd6_400x300.jpg [ 39.54 KiB | Прегледано 18007 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"


Последна промяна gerflor на Вто Дек 25, 2012 10:51, променена общо 1 път
Вто Дек 25, 2012 09:08
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
262773_10151297894459264_74815060_n.jpg
262773_10151297894459264_74815060_n.jpg [ 72.96 KiB | Прегледано 17893 пъти ]


Прикачени файлове:
521466_10151597516125884_1801809623_n.jpg
521466_10151597516125884_1801809623_n.jpg [ 219.54 KiB | Прегледано 23592 пъти ]
486744_10151133553931853_2109437394_n.jpg
486744_10151133553931853_2109437394_n.jpg [ 27.42 KiB | Прегледано 18492 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Вто Дек 25, 2012 10:11
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
2013г. - година на змията

Змията като образ в митологиите

Змията присъства като изключително силен и важен образ в почти всички митологии и религии. В много култури са възприемани като пазители на подземния свят, а в други – като връзка между „долната и горната земя“. Фактът, че си сменят кожата, е дал повод на хората да говорят за змията като безсмъртно създание.

В някои митологии змията е определяна за пазител на морета, реките и езерата. В китайската култура образът й е изключително ценен и уважаван, заради мъдростта и знанието, което носи змията. Освен това, от всички други знаци в зодиака, тя най-много прилича на този на Дракона.

Родените под знака на змията

Родените под знака на змията носят част от чертите на нейния характер. Те са спокойни и уравновесени – трябва силно да ги „настъпиш по опашката“, за да реагират остро и „да те ухапят“. Трудно изразяват емоции и често са възприемани като загадъчни и тайнствени натури. Представителите на този знак са харизматични, елегантни и стилни.

Известните са с амбицията си – когато змията си набележи цел, тя я преследва до край. Това е и една от причините да имат толкова успехи в бизнеса и в кариерата като цяло. Змията е умна, мъдра и пресметлива – избягва рисковете и държи на материалното си благополучие, за което работи здраво.

Отрицателните черти на родените под знака на змията са нейната хитрост, мнителност и слабост към материалното.

Змията в китайския зодиак – различни видове

Подобно на другите знаци в китайския хороскоп, змията също има свои разновидности, които се редуват през годините.

Идната 2013-та ще бъде година на водната змия. Представителите на този знак са влиятелни личности, които постигат успехи в работата. Решителни, целеустремени и мотивирани за победа, те лесно се сработват с хората и са желани бизнес партньори. Въпреки желанието за професионално израстване, водната змия успява да балансира кариера и семейство и държи много на близките си.

1965г. и 2025г. е времето на дървената змия. Представителите на този знак са ценени заради мъдростта и добротата им. Вдъхват довери на хората и често са търсени за приятели и за съвети в трудни ситуации. Дървената змия обича спокойствието – стресът и напрежението могат да я разболеят.

1977г. и 2037г. Са годините на огнената змия. Подобно на огнената стихия, този знак е силен по характер, обича да държи нещата под контрол и дори на моменти да налага мнението си. Убедителни са и лесно постигат своето. Отворени са към нови запознанства, тъй като общителни и харесват големите компании.

Земната змия е начело на китайския зодиак през 1929, 1989 и 2049г. Това, което е известно за нея, е, че не обича адреналина, напрежението и избягва рисковите ситуации във всеки аспект от живота. Държи на спокойния живот в компанията на близките й хора.

Последният вид змия според китайския хороскоп е метална змия, която управлява годините 1941, 2001 и 2061г. Представителите на този знак са трудолюбиви, амбициозни и гонят победата. Не са особено приказливи и често за подценяван противник, който в най-неочаквания момент нанася победния си удар. Държат на финансовото благополучие.

Известни личности, родени под знака на змията: Одри Хепбърн, Грейс Кели, Жаклин Кенеди, Опра Унфри, Сара Джесика Паркър, Лив Тайлър и кралица Елизабет I.

Годината на змията за други знаци от хороскопа

През 2013г. търсете спокойствието и не предприемайте рискови действия. В работата ще имате успехи, защото това е целта, която змията не спира да преследва. Каквито и промени да настъпят (както у дома, така и в кариерата), не се притеснявайте. Този знак е известен със способността си да се адаптира към всякакви новости. Очертава се благоприятна и хармонична година.


Прикачени файлове:
19122_3.jpg
19122_3.jpg [ 19.42 KiB | Прегледано 17779 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Чет Дек 27, 2012 19:52
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
4ng-a.gif
4ng-a.gif [ 50.07 KiB | Прегледано 17651 пъти ]

Да е Честита и Благодатна
Новата 2013 година!
Нека чашите да вдигнем:
И ето с трепет се задава
утрото на Новата година –
посрещаме я с радост и надежда,
че съдбата по-хубави мигове ще ни отрежда!
Късмет и радост,
щастие и здраве –
и нека да се сбъдне всичко,
което всеки сам си пожелае!

Ето моето желание –
от мен към Вас е пожелание:
И през Новата година
много радост нека има,
здраве, щастие, късмет
да вървят с Вас навред!
Повечко добри дела
и много усмихнати лица.

На децата пожелавам
здраве, радости, успехи,
да са мили и добри –
и през Новата година
много весели игри!


Прикачени файлове:
4ng-kartichka.jpg
4ng-kartichka.jpg [ 20.3 KiB | Прегледано 17682 пъти ]
firework.gif
firework.gif [ 34.14 KiB | Прегледано 17746 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Вто Яну 01, 2013 03:01
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
321154_10151308192319264_757888530_n.jpg
321154_10151308192319264_757888530_n.jpg [ 119.65 KiB | Прегледано 17718 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"


Вто Яну 01, 2013 03:12
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
Празници през м.Януари
resized_1293761851.jpg
resized_1293761851.jpg [ 30.27 KiB | Прегледано 17670 пъти ]



ГОЛЯМ СЕЧКО
Народното наименование на януари. В основата му лежи старобългарското название сечен, вероятно поради големия студ през месеца. С Голям Сечко е свързана поговорката Сечко сече, Марта дере, април кожи бере.
Определението голям се дължи на по-голямата продължителност на януари в сравнение с февруари.

1 януари

НОВА ГОДИНА

Именници: Васил, Василka, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa

Обредна трапеза: блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру
Зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите.
Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата ­ деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.

В общи линии те могат да се групират в 4 основни компонента ­ обредна трапеза, СУРВАКАНЕ, дружини с маскирани лица и ЛАДУВАНЕ. Вечерята срещу Н.г. е втората КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. Също така богата, както на БЪДНИ ВЕЧЕР, тя се отличава с блажни ястия. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове (напр. боговица).
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на лемежа или на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази за Богородица.
Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).
Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.
Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.
С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.
На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (М. Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изт. територии на Рим. империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

СУРВАКАНЕ
Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

''Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.''


Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.

2 януари

СИЛВЕСТЪРОВДЕН

Именници: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия

Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри ­ вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък ­ волове, биволи, коне, магарета. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Православната вяра свързва с името на св. Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св.Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.



5 януари

КРЪСТОВДЕН

Именници: Кръстьо, Кръстана

Обредна трапеза: постни ястия

Водокръст, Неядка, Попова Коледа ­ според народните представи на този ден се пропъждат МРЪСНИТЕ ДНИ. Свещеникът кръщава вода, като пуска в нея кръст . След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др.
Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между НОВА ГОДИНА и ЙОРДАНОВДЕН.

СИВУЙНИЦА
Совойница ­ обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди ЙОРДАНОВДЕН само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата ­ като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. Придружават ги по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове ­ брашно, лук, сланина, яйца и др. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук ­ със семейната обредност.



6 януари

БОГОЯВЛЕНИЕ, ЙОРДАНОВДЕН

Именници: Йордан, Йорданka, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана, Богдан, Богдана

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино

Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. МРЪСНИ ДНИ. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от НОВА ГОДИНА се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода.
Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си ''за здраве''. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Оттук и названието на празника ­ Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III в.). В IV в. празникът се пренася на Запад.



7 януари

ИВАНОВДЕН

Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo, Йовка, Жан, Жанa

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле

Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна Бъбгария къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.



8 януари

БАБИНДЕН

Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата. Съдържа 3 основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета (обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве); угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Празникът завършва с влечугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят песни с еротични мотиви, играят. На празника не се допускат мъже. По пътя до чешмата на срещнатите мъже се подхвърлят закачки. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.
Известна е легенда, според която египетският цар (по времето, когато евреите са в египетски плен) заповядва на бабите-акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче. Но бабите не го правели, защото се страхували от Бога. Поради това той ги дарява с добро.


12 януари
Именници: Татяна, Таня


16 януари

ЮЖНИЦИ, ВЕРИЖНИЦИ

Св. вериги, Вериги на ап. Петър ­ празник, известен в Северна България и в Старопланинските райони. Тачи се за здраве на добитъка. В Русенско Свети вериги се празнуват три дни (16, 17 и 18 януари) за здраве на стоката и на хората. Той е свързан със забраната да се работи.



17 януари

АНТОНОВДЕН

Именници: Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Антон, Андон

Андоновден, Лелинден ­ в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова АНТОНОВДЕН. и АТАНАСОВДЕН се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 г. излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.



18 януари

АТАНАСОВДЕН

Именници: Атанас, Атанасka, Tанас, Hасo, Hася

Обредна трапеза: пиле, пита с мед, свинско с бамя
Празник, свързан с новогодишните обичаи. В нар. вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква:Иди си,зимо, идвай, лято! Затова и празникът е известен и като Среди зима. А. се почита, както и АНТОНОВДЕН, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На А. се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на комшии и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.
Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293/298 ­ 373). На 23 г. той участвува във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на гр. Александрия. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280 ­ 336), отричащ единосъщността на Бога ­ Отец и Бога ­ Син. Затова Александрийският епископ е наречен баща на православието.




20 януари

ПЕТЛЬОВДЕН

Именници: Евтим, Евтимий

Обредна трапеза: сварен цял петел, обредни краваи (или пита)

Петловден, Петеларовден ­ празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при БАБИНДЕН. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не църнеят, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос.



21 януари

Именници: Aгнeca, Максим



22 януари

Именници: Tимoтeй



24 януари

Именници: Аксения, Oкcaнa



25 януари

Именници: Григор

_________________
"Свят като цвят!"


Пет Яну 04, 2013 12:15
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
i51.gif
i51.gif [ 412.21 KiB | Прегледано 17650 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"


Пет Яну 04, 2013 12:36
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
10-те най-говорими езика в света


Вероятно си мислиш - английски?! Според една статия се оказва, че не е така.
Ето и класацията на езиците, както и броя на хората, които говорят на тях:


1. МАНДАРИН (книжовен китайски) - над 845 милиона

2. ИСПАНСКИ - 329 милиона

3. АНГЛИЙСКИ - 328 милиона

4. ХИНДУСТАНИ - 242 милиона

5. АРАБСКИ - 221 милиона

6. БЕНГАЛСКИ - 181 милиона

7. ПОРТУГАЛСКИ - 178 милиона

8. РУСКИ - 144 милиона

9. ЯПОНСКИ - 132 милиона

10. НЕМСКИ - над 90 милиона

Развитието на говоримите езици е вероятно най-значимото в историята на световната комуникация. Броят и многообразието на езиците не спира да се увеличава и развива и до днес. Ето списък с 10-те най-говорими езици в света, заедно с броя на хората, които ги използват и считат за родни.


10. Немски език – над 90 милиона

Немският език спада към групата на западногерманските езици, заедно с английския. Той се говори главно в Германия, където, както всички знаем, е официален език. Също така той е официален език в Австрия, Лихтенщайн, Люксембург; един от трите официални езици в Белгия (заедно с френския и нидерландския); един от четирите официални езика в Швейцария (заедно с френски, италиански и реторомански) и официален език за италианската провинция Болцано. Освен това немският е признат за малцинствен език в няколко страни, като Полша, Дания, Унгария и Чехия.


9. Японски език – 132 милиона

Японският език е член на японското езиково семейство, включващо също така и рюкюанския език, който се говори на остров Окинава. Повечето от хората, чийто роден език е японският, живеят Япония или в околните й територии, но също така има и хора, говорещи на японски в САЩ, Корея и Европа.


8. Руски език – 144 милиона

Руският език спада към източнославянското езиково семейство, което включва и други езици, като беларуски, украински и русински. По-голяма част от 144 – те милиона души, чийто роден език е руският, живеят в Русия, където той е официален език, но има и други страни, в които се говори на руски – Беларус, Украйна и Казахстан.


7. Португалски език – 178 милиона

Португалският език е част от итало-западните езици на романското езиково семейство. Както другите езици от семейството, така и той произлиза от латинския език. Португалският език е официален език за Португалия и Бразилия, както и за Ангола, Кабо Верде, Източен Тимор, Гвинея-Бисау, Мозамбик и Сао Томе и Принсипи. Той е задължителен предмет на обучение в училищата в Уругвай и Аржентина. Португалският език се изучава от 30 милиона души и е четвъртият най-изучаван език в света.


6. Бенгалски – 181 милиона

Бенгалският език принадлежи към индо-арийското езиково семейство, както и Хинди, Урду и панджабският език. Повечето от хората, които го говорят, живеят в Бангладеш, където той е официален език, а също така и в Западна Бенгалия, Трипура, Асам, Европа, САЩ и дори в Саудитска Арабия. Бенгалският език има богата литературна традиция и е фокусна точка на бенгалския национализъм.


5. Арабски – 221 милиона

Арабският език е част от семитското езиково семейство и най-често се отъждествява с Близкия Изток и Северна Африка. Той е официалният език на 26 страни. Арабският език, заедно с иврит, е официален език в Израел и е роден език на голяма част от населението в Европа и Северна Америка. Класическият вариант на арабския е този, на който е написан Коранът.


4. Хиндустани– 242 милиона

Хиндустани е част от индо-арийското езиково семейство, заедно с бенгалския. Той е плурицентричен език и има две книжовни форми – урду и хинди, въпреки че двете форми са почти неразличими една от друга. Хинди е официалният език в Индия, а Урду – в Пакистан. И двата езика се говорят в Европа и Северна Америка от индийски и пакистански имигранти. Имат и две писмености – азбука на хинди и азбука на урду, която е под ислямско влияние.


3. Английски – 328 милиона

Английският език принадлежи към западногерманското езиково семейство. Произходът му води начало от англо-саксонските езици (староанглийски език) и е силно повлиян от френския и латинския, поради завладяването на Англия от норманите. Въпреки че английският се развива като език на територията на Британските острови, най-голямата популация на английско говорящи е в САЩ – около 309 милиона. Той е официален език за 56 страни, някои от които са: Ирландия, Канада, Северна Африка, Ямайка, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Австралия.


2. Испански – 329 милиона

Испанският език е част от западно-иберийския клон на романските езици и е много близък с португалския. Той е сред най-широко разпространените езици в света. Определен е за официален език на над 20 страни. Почти във всеки щат на Латинска Америка се говори на испански, с изключение на Бразилия и Белиз. Голяма част от хората, чийто роден език е испанският, са имигрирали в САЩ, поради тази причина и там е голяма популацията на испаноговорящи.


1. Мандарин ( книжовен китайски) език – над 845 милиона

Мандарин често е наричан китайски от хората, които не го говорят, но всъщност той е един от многото китайски езици. Мандарин е най-широко разпространеният от всички китайски езици и е официален за Китайската народна република и Тайван. Също така той е един от четирите официални езици в Сингапур (заедно с английския, малайския и тамилския). Поради засилената имиграция от тези страни към САЩ и Европа, има огромна популация на говорещи мандарин. Този език има две писмени системи – стандартна и опростена.



Знаете ли какво символизират цветовете на нашето скъпо знаме?!


Всеки флаг, всяко знаме, представляват сбор от символи, които са свързани с историята и същността на това, което изразяват. Знамето на страната се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на България - от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България. Според една по-малко разпространена легенда, нашият трибагреник е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. Цветово, знамето е свързано с древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славили със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копията. Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.
За първи път трибагреникът с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално е използван през 1861-1862 г. от Георги Раковски при съставянето на двете Български легии в Белград. Той е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската война. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Официално знамето - бяло, зелено, червено - е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.

Независимо какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българското знаме никога не е било трофей на чужда армия!


Прикачени файлове:
product_3.jpg
product_3.jpg [ 8.52 KiB | Прегледано 17601 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Съб Яну 05, 2013 19:23
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
Пол и психологическа полова характеристика
на мъжа и жената
right_logo1.jpg
right_logo1.jpg [ 62.7 KiB | Прегледано 17581 пъти ]


Още с изгрева на човечеството започва един непрекъснат процес на обособяване ролите на мъжа и жената. Културните и религиозни ценности в едно общество определят и границите на създадените полови стереотипи от социума. Половата идентичност е понятие в социологията, психологията и сексологията. С него се описва начинът, по който даден човек се възприема от гледна точка на своята полова принадлежност, т.е. дали човекът се възприема или е възприеман от другите като мъж, като жена или като нещо по-различно, при това без оглед на физиологичния му пол. В биологията под полови различия се разбира не само репродуктивните свойства и репродуктивното поведение на самците и самките, но и целият полов диморфизъм. За да се различи понятието социален пол от биологичния, се използва думата джендер или гендер от англ.език — род, пол, вид. Гендерните изследвания изучават социалните и културни различия в поведението на мъжете и жените в конкретна социокултурна среда.

Половата идентичност на човека най-вер оятно се определя от комбинация от фактори- анатомични, хормонални и социални. Тя започва да се формира още със самото зачеване и развитието й продължава през бременността и малко след раждането. Повечето учени са категорични, че формирането на половата идентичност приключва в съвсем ранно детство, след което тя остава статична и не може да бъде драстично променена. Половата идентичност не е обвързана със сексуална ориентация, не й влияе и не се влияе от нея. Това са явления от съвсем различен характер. Понятието за половото разделение /sех/ се дължи на мисловно категориално деление, нормативно конструирано от биологическите науки. В този смисъл, и гендер /социален пол/ и sех /биологичен пол/ са социално конструирани. Половата идентичност се приема за най-съществена, защото е свързана с общественото възпроизводство. Това е причината, полът, за разлика от расата, да остава най-важния признак, който "построява" човешките тела, като различни.

С определена условност може да се отдели още и психичен пол. Същността се изразява в това как личността сама възприема себе си като представител на даден биологичен пол. Човек може биологически да принадлежи към един от половете, а да се самовъзприема, самооценява като принадлежащ към против о поло жния пол. Пов еденче ски, неврологични и ендокринологични изследвания сочат редица белези на полово различие в мозъка на мъжа и жената, които дават отражение върху характеристиката на когнитивните процеси. Затова като първи фактор, а може би и най-съществен е биологичният фактор — генетично заложеното-това от което не можем да избягаме. Обосновано от генетичната заложеност, пренаталното полово развитие зависи от последователност, която включва хормозоми, хормони и околна среда. Тази последователност започва от комбинацията на ХY — хормозомите на бащата с ХХ хормозомите на майката. Мъжете и жените са просто различни. Те живеят в различни духовни светове, според различна ценностна система и разбични правила. По време на ембрионалното развитие половите хормони имат различна организация, която намира израз в половия диморфизъм на мозъка. В тази връзка са описани редица морфологични разлики в мозъците на мъжките и женските индивиди. Тези особености се изразяват в различния брой, размер, форма и големина на невроните в някои мозъчни ядра, както и броя на синапсите, които те образуват. Установено е например, че в преоптичната зона на хипоталамуса има ядро, което при мъжете е с по-големи размери, отколкото при жените. Интересен е факта, че при хомосексуалните мъже то има размери подобни на тези при жените. Това навежда на мисълта дали хомос ексуално стта не е биологично предопределена. Имайки предвид обаче, че развитието на мозъка следва сетивното и функционално стимулиране, по-малките размери на това ядро у хомосексуалните индивиди може да е резултат на променената нагласа и личен сексуален опит. Данни за наличие на полов диморфизъм има по отношение на коровата структура и функционална организация. При мъжете се наблюдава тенденция за по-големи размери на лявата хемисфера, докато при жените са по-големи мазолестото тяло и предната комисура. Сьщо така е установено, че функционалната латерализация на коровите функции е по-слабо изразена при жените, а при мъжете говорната функция и зрително-пространствената преработка на информация са силно латерализирани в лявата хемисфера.

Има различие при протичане на психичните процеси в резултат на различната психична структура. Изразява се в насока на интересите, играта, нагласата за учене, професионалното ориентиране и емоционалната стабилност. Биологически обусловените различия между двата пола, като например обмяната на веществата, кръвообръщението, скелетна система и мускулна структура са обуславящи компоненти в развитието и на психологична полова диференциация.

Наред с различията във функционирането на мозъка на мъжете и жените, съществуват и различия в хормоналната функция на мъжкия и женския организъм. Хормоните управляват нашето поведение- те са биохимични вещества изработвани от жлезите. — тестостерон и естроген. Те се съдържат в кръвта на мъжа и жената, само че в различно съотношение. За женски полов хормон се счита естрогена, а за мъжки--тестостерона.

В повечето съвременни общества съществува хетеронормативност--двуполюсна система на определяне и възприемане на половата идентичност. Тя може да бъде мъжка и женска с всички произтичащи от това модели на поведение, начин на обличане и т.н. От всеки индивид се очаква да се впише в една от тези две категории, в зависимост от физиологичните полови белези, които има по рождение, както и в съответстващата й полова роля. И макар мнозинството от хора наистина да се вписват в този модел, съществуват и някои, които по една или друга причина не успяват. Половото самосъзнание се формира в течение на целият живот на човека, и във всеки период от живота му има свои особености. За формирането и развитието на половото самосъзнание, на половите социални различия между хората, влияние оказват редица социални фактори: социал ните норми, нормативния натиск, информационния натиск. Практиката показва, че желанието да се избягват различните форми на социално наказване на отклонение от половите социални роли, обяснява пасивното подчинение на хората на половата социална роля, наложена от социума. Механизмът на конформността обяснява възприемането на половите со циални норми от хората--нормативният и информационен натиск задействат този механизъм. Хората изменят своето поведение по такъв начин, че то да съответства на поведението и изискванията на другите хора, като по този начин липсват когнитивни усилия за търсене на свой начин за действие.

Съществуват изследвания и хипотези относно въпроса как се появяват половите различия. Теорията на З.Фройд,свьрзана с половите различия гласи, че най-ранните т.нар. пренатални фази в развитието на детето /оралната и аналната/ протичат еднакво при двата пола. Според него по един и същ начин се задоволява нагона — органичните причини на инстинктивните подбуди са еднакви .На този етап от развитие е налице "кастрационен комплекс" завист при момичетата и гордост при момчетата по повод половия орган. По-късно в пред пубертета развитието на двата пола започва с един "тласък в пасивността", който се различава в протичащите психични процеси.

В сферата на чувствата се наблюдава в по-голям обем интуиция при жените, което не отрича наличието й при мъжете. В цялата си същност мъжете са с фино усещане и интуиция демонстрират една по-силна феминистична съставка особено валидно за творчески надарените мъже. Жените са с по-голяма готовност за идентифициране, по-силна фантазна дейност, субективност, интуиция.

Друга разлика между мъжкото и женското развитие се състои в това, че в годините на най-големия прогрес — юношеството, при жената се забелязва по-силна склонност към одухотворяване на половия нагон и към

обвързването му с целепотиснатия емоционален живот. Одухотворяването на половия нагон е фактор, който приема различни форми в историята на развитието на човека. За различните индивиди това се осъществява по различни начини. Чрез рано появилата се фантазна дейност у детето, половия нагон се свързва от самото начало с определени психологични съдържания. Така развитието на фантазния живот изгражда отношението на сексуалността към различните духовни функции и преди всичко към емоционалния живот. Това дава съществени полови различия между мъжете и жените. Духовната съдържателност на любовта за жената е по--значима отколкото сексуалната наслада. Жената желае, защото обича, а мъжът обича, защото желае. От една страна жената иска да се чувства като цел на живота на мъжа, а от друга става средство за създаване на нов живот, което е причина за нейната жертвогото вно ст. Жената е притегателна, но не е сексуална. Колкото е по-женствена,толкова по--малкo сексуална.Женствеността се вижда в по-младите години, а сексуалността — в по-зряла възраст. За жената тялото е средство за самозащита, а за мъжа — цел на самозащита.

Психичните полови различия в качествата на личността са съществени, но и относителни, зависещи от конкретното съдържание на дейността и на социалните полови роли. Затова сравняването на показатели на един и същ човек по скалите за мъжественост и женственост дава възможност да се определи степента на неговата андрогения. Понятията "мъжественост" и "женственост", като черти, които изразяват психологическата насоченост към определено поведение са в по-голяма степен типични, по-често срещани и повече социално желателни за единия, но не и за другия пол. Социалните норми задължават мъжът да бъде мъжествен, а жената да бъде женствена. Всеки индивид обаче притежава и двете характеристики, но в различна степен. Тук е интересен фактът, че обществото цени мъжките качества дори когато са у жената, а осъжда женските, когато се проявяват у мъжа. В този контекст Сандра Бем предлага модел на общия полово насочен психологически тип, за да се определи балансът между женствеността и мъжествеността в рамките на всеки индивид. Обособена е типология в четири категории:

- андрогенен тип — висока степен на мъжественост и ниска степен на женственост;

- мъжествен тип — висока степен на мъжественост и ниска степен на женственост- полово типизиран мъж и крос — полово типизирана жена;

- женствен тип — ниска степен на мъжественост, висока степен на женственост и крос — полово типизиран мъж;

- недиференциран тип — ниска степен на мъжественост и ниска степен на женственост /липса на насоченост/

Крос-полово типизираните лица .имат склонност към интересите, емоционалните оценки и когнитивните схеми на противоположния пол.

Във връзка с отклоненията, съпоставяйки двата пола мазохистичната перверзия при жените е по-рядко срещана, отколкото при мъжете. Мазохистичното желание се удовлетворява по странични пътища по различни начини в двата пола.

Полови различия съществуват в когнитивните функции- мъжът и жената се различават в дадена област на своите физически и психологически функции. Част от изследователите твърдят, че причините са преди всичко неврологично основани и имат смисъл от гледна точка на човешката еволюция. Мъжете с про стр ан ств ени и математиче ски способности са били пригодени да ловуват, а жените с вербални способности да отглеждат децата. Други изследователи посочват социализацията като причина за полови различия- развиването на различни способности което намира отражение в наследствеността и възпитанието. Полово детерминираните личностни особености на мъжа и жената могат условно да се подразделят на две групи: особености на познавателната и емоционалната сфера и особености на поведенческите качества и свойства. Жените са с по-чувствителен зрителен сетивен апарат отколкото мъжете, но пък центърът за пространствено ориентиране при мъжете е по-добре развит. Женският слухов апарат разделя и категоризира звуците за разлика от мъжкия. Специфични са характеристиките на мъжката и женска осезателна чувствителност. При жените усещането за вкус и мирис е много по-силно развито отколкото при мъжете, но специфичното тук е, че мъжете имат по-добре развит вкус за солено и горчиво, а пък жените за сладко.

Спецификата на перцептивните особености на мъжа и жената предопределя и различията в тяхната наблюдателност.

Логиката при жената прилича на логика на каприза- наличие на симпатия или антипатия обосновава логическите изводи и умозаключения. Основен принцип е принципа на неопределеността. Жената отказва, но винаги остава с надеждата за намиране на съгласие. Мъжката логика е преди всичко формална логика, в която се проявява увереността на мъжа в себе си.

Относно интуицията — мъжът схваща и оценява ситуацията като цяло, а жената фиксира своето внимание върху дреболии, което често е причина да не забелязва най-главното.Тайната в нейната интуиция се крие в това, че тя по-леко и бързо разбира човека по мимиките, жестовете и погледа.

При обмяна на информация при общуването също има мъжка и женска стратегия на комуникативно поведение.Женската стратегия предполага

беседа построена на взаимно разбиране, а мъжката — предаване на делова
информация.

Самооценките на жените често са занижени, а на мъжете завишени.
Различието между мъжете и жените засяга това, доколко строго те осъждат поведението си един друг. Мъжът прощава и забравя, а жената прощава, но не забравя.

Множество различия съществуват в сферата на емпатията и емоционалната експресивност. Има разлика във външната изява на емпатийността и в
нейните характеристики- при жените много по-добре е изразена,отколкото при мъжете. Разликата е продиктувана от мъжката гендерна роля,
изразяваща се в това, че мъжете не желаят обкръжаващите да видят
тяхната емпатия, а грижите и ласките са важна част на женската гендерна
роля. Съгласно теорията за социалната роля много гендерни различия са
продукт на различните социални роли, които поддържат или потискат в
мъжете и жените определени варианти на поведение.

Относно отношението към любовта може да се каже, че мъжът и жената
обичат един в друг себе си: ТЯ- затова, защото той я обича, ТОЙ — затова,
защото тя му доставя удоволствие в секса. За жената целта й е любовта, а
сексът е средство, а за мъжа е обратно — целта е секса, а любовта средство.
За жената е по-лесно да се влюби, отколкото да признае любовта си, а
мъжът по-лесно признава любовта си, но по-трудно се влюбва.Жената
когато се намира в стадий на привързаност, когатно е желана, обичана,
обожавана, то сигурно е и влюбена, а мъжът не е наясно какво е точно
любовта и обърква похот, страст и любов. Жената иска много, но от един
мъж, а мъжът иска едно, но от много жени.

Установено е, че нивото на психични заболявания и при двата пола е
еднакво, като двата пола обаче ползват различни механизми за справяне с
проблемите водещи до дистресови състояния.

Има наблюдения върху различията свързани с темперамента- при мъжете
по-често се срещат хора с холеричен темперамент. На женската природа в
по-голяма степен съответств ат сангвиничният и меланхоличният
темпераменти. Според жените най-ценното е да си полезен за другите и да
си заобиколен от други интересни хора, докато според мъжете най-
-важното е да имаш престиж, власт и да притежаваш различни неща.

Жената с нейната женственост се бори за позиционни цели, постепенно
натрупване на преимущества.Всякакви делови резултати са следствие от
изградени взаимоотношения, постигнати в борба за позиция, докато при
мъжа е обратното. Мъжът си поставя цели в своето поведение и дейност,
които да го доведат до незабавни печалби, а жената — бъдещи успехи, но
не твърде далеч във времето.За жената е свойствено да маскира враждебността си с дружелюбност или да търси и намира в интересите на партньора си нещо, което ги обединява с нейните собствени интереси. Приятелството, като особеност на жената е своеобразно явление. Залог за истинско приятелство между жени могат да бъдат само абсолютно различните им възгледи за това, какво е това желания мъж, а също и здравата им опозиция към мъжкия свят.

Наблюдават се различия и в активността. При мъжа тя се проявява в самоутвърждаване и самоизразяване, а у жената в общуване и създаване на емоционални контакти. Постигнатите високи резултати при мъжа са резултат на неговите способности, а точно същият резултат постигнат от жена се обяснява с положените усилия от нея.

Установено е, че висококомпетентните жени не се ползват с предразположението нито на мъжете, нито на жените. Според Хаген и Кан в съответствие с неписаните норми на западната социокултура "истинския мъж превъзхожда жената и винаги е длъжен да я побеждава".

Мъжете са по-самоуверени от жените поради което той тежко понася отказа. Самоувереността е породена от активната природа на мъжа--закодирания в него ген да не показва слабост, да бъде смел и винаги да владее положението. Същевременно мъжът не е в състояние да гледа състраданията на болните. Чувството за жалост и състрадание е присъщо повече на жената.

Жената по-рано усеща и осъзнава своята полова принадлежност и оттук произтича повишеният й интерес кьм своята външност. Нашата външност е една от личностните особености и начин за представяне пред света. Част от тази информация е свързана с психическото състояние на човека в дадения момент и се изразява в така нареченото невербално поведение. Когато човек взема решение, какво съобщение да придаде на обществото с външния си вид, то той частично открива вратата на своята душевност. Количеството внимание, което хората отделят на външния си вид зависи от тяхното вътрешно състояние. Честата промяна на външния вид свидетелства за нестабилност на емоционалното състояние.

Установено е, че съществуват полови различия в оказването на помощ на другите и тези различия зависят от типа помощ. Мъжете са по-готови да окажат кратко вр ем енна помощ на непознат човек, а жените дълговременна, но на познат човек.

При взаимоотношенията с обкръжаващите, жените по-тънко възприемат човешките взаимоотношения и реагират на техните нюанси отколкото мъжете. Мъжът много по-лесно съществува в мъжка група, отколкото жената в женска. Най-малко конфликти възникват в смесени групи. Мъжете се чувстват по-комфортно ако изпитват интелектуално превъзходство над жената.Те са готови да се срещат с жена на тяхното или

по-високо равнище само в случай,че от тези срещи няма да има отиващи далеч последствия, но са готови на интимна близост със съвършено глупава и бездарна жена. Мнозинството жени се съгласяват на интимна близост само с този мъж, чийто интелект превишава техния собствен.

Що се отнася до възрастовата промяна на емоционалния тонус, значимите различия се състоят в драстичен спад при 16-18-годишните на субективното чувство за щастие и нарастване на депресивните преживявания, чувството на тъга и наранимост. Тази тенденция е по-силно изразена при момичетата, докато чувствата при 13-15-годишните се характеризират с относителна устойчивост. Като цяло при момчетата възрастовата промяна е с позитивна насока-укрепване на вярата им, че личността притежава контрол на своите емоции и мисли. При момичетата се наблюдава по-ясно изразена възрастова промяна, но в обратна насока--по-ниска самооценка на възможностите за самоконтрол.

Цялостната самооценка на личността се оказва подложена на сериозни изпитания. За двата пола негативните промени в удовлетвореността от представата за себе си не може да се интерпретира само от гледна точка на различията в съзряването. Понижаването на самочувствието се дължи и на усложняването на полово-специфичните идентификации, т.е. включването на нови социални и психологически измервания в стереотипизираните роли. По този начин всички ние ставаме съпричастни в един процес на изграждане на някои от най-важните особености на личността. През целия си живот всеки човек се явява както участник в сътворяване на реалността около него, така и моделиран от тази реалност. Различията ни правят идентични и в същото време рисуват палитрата, в която всяко живо същество оставя по частица от себе си, защото най-важното е не към кой пол принадлежи човек, а да бъдеш някой, който отразява истинското си Аз. В това се състои и същността на човешкото съществуване.

Проблемът за различията, произтичащи от половата принадлежност може да бъде изяснен само с толерантното отношение от страна на двата пола. Дискусиите може би ще продължават още дълго за това, дали половата диференциация е продиктувана от биологически детерминанти или социализацията създава облика на мъжкия и женския пол. Тази тема става обект на научен анализ на много сфери от обществения живот.

Необходимо е да бъде предоставена възможност човек сам да избира пътя на своите интереси, за да може продуктивно да гради ценностите на личното си Аз.


Прикачени файлове:
po-kakvo-se-razlichavat-majete-i-jenite-2.jpg
po-kakvo-se-razlichavat-majete-i-jenite-2.jpg [ 7.16 KiB | Прегледано 17564 пъти ]
po-kakvo-se-razlichavat-majete-i-jenite.jpg
po-kakvo-se-razlichavat-majete-i-jenite.jpg [ 5.78 KiB | Прегледано 17541 пъти ]

_________________
"Свят като цвят!"
Пон Яну 07, 2013 11:27
Профил
новак
новак
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 23, 2012 02:00
Мнения: 83
Мнение Re: Кръстопът
64654_10151287254329264_1641298004_n.jpg
64654_10151287254329264_1641298004_n.jpg [ 26.78 KiB | Прегледано 17567 пъти ]

Открийте разликата! :)

_________________
"Свят като цвят!"


Пон Яну 07, 2013 11:35
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 120 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron