[size=150][u][b]Мъдрост за всеки[/b][/u][/size][u] ден[/u]

"Това е за лудите. бунтовниците, непокорните... Тези, които виждат нещата различно.
Тези, които са достатъчно луди да решат, че могат да променят света, са тези, които го правят ".

Мисли различно!
Бъди оригинален, дори и в грешките си!

[color=#FF0080][size=150]**********[/size][/color]

Не наричай всички Приятели,
а само тези, които носят безсъние -
заради теб по очите си,
само тези, които от бързане
към теб забравят мечтите си,
само тези, пред които не криеш
колко крехки са в тебе надеждите..

Не наричай всички Приятели,
не използвай думите грешно!
Когато буря завие,
и полепнат тръни на пътя,
поогледай се КОЙ го е грижа?!…
И кой вместо теб ще пристъпи.
И кой не пуска ръката ти-
дори да няма стъпки нататък..
Не наричай всички Приятели,
помисли и отсей без остатък!

[size=150][u][b]Песента на детето[/b][/u] [/size]

[u]Магията на паяжината [/u]
[attachment=0]
grija%20za%20dushata.jpg [ 22.06 KiB | Прегледано 14910 пъти ]
[/attachment]
Когато една жена на африканско племе Убунту разбере, че е бременна, тя отива в джунглата с други жени, и заедно те се молят и медитират докато стигнат до" Песента на детето”. Когато се роди детето, всички от общността се събират заедно и пеят песента на детето. Когато детето започва своето обучение, хората се събират заедно и то пее неговата песен.

Когато съзрее, те отново се събират заедно и всички я пеят. Когато дойде моментът за сватбата, човекът отново чува неговата песен. Накрая, когато душата му си отиде от този свят, семейство и приятелите се приближават, и както в момента на раждането му, пеят песента, за да го придружи в "пътуването".

В племето Убунту има и друг повод, когато хората пеят песента. Ако в един момент човек извърши престъпление или нетипичен социален акт, те го водят до центъра на селището и хората от общността формират кръг около него. После пеят "неговата песен". Племето признава, че корекцията на антисоциалното поведение на човека, не е наказанието, а любовта и припомнянето на истинската му същност.

Когато ние разпознаем нашата собствена песен, ние нямаме желание или потребност да нараним някого. Приятелите ти знаят „твоята песен “ и я пеят, когато я забравиш. Онези, които те обичат не могат да бъдат заблудени от грешките, които си извършил или тъмните ти страни, които показваш на другите. Те си спомнят твоята красота, когато се чувстваш грозен, когато си напълно съсипан, помнят твоята невинност и чистота, когато се чувстваш виновен и твоето предназначение, когато си объркан.


Отдавна отмина ерата на авторитета, грубата сила и страха. В момента живеем в нова епоха, която е пропита с женската, меката сила. Епохата на разбирането, подпомагането и Любовта. Епохата на духовното развитие. Вие имате ли си своя песен, приятели?

[attachment=0]
307427_327022377415349_1729353302_n.jpg [ 25.12 KiB | Прегледано 14956 пъти ]
[/attachment]

[size=150][u][b][color=#FF40FF]Баба Марта и мартениците[/color][/b][/u][/size]
[attachment=2]
avatari_martenici_bulgarsko_zname.gif [ 93.5 KiB | Прегледано 14848 пъти ]
[/attachment]
1 март. Белите цветчета на кокичета ще се покажат от снега.
Баба Марта ще окичи ръцете на децата, а скоро бели щъркели ще разперят криле над полетата.
Природата ще се пробуди от зимния сън и ще дойде пролетта, предшествана от Баба Марта.

Старите хора казват, че пред всяка къща стопаните трябва да закачат пресукани червени конци.
Като ги видела, Баба Марта се засмивала, изгрявало слънцето и всичко се стопляло.
Затова всяка година на 1 март си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.
[attachment=1]
baba_marta_kokicheta_proletni_cvetq_animirani_martenici_parvi_mart_animacii_net.gif [ 484.9 KiB | Прегледано 15221 пъти ]
[/attachment]
Вярва се, че мартениците пазят къщата да не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки.
Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила.
Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я сложете под голям камък.
След девет дни проверете под камъка какви животинки са се събрали.
Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината.
Други я хвърлят в реката, за да им върви по вода.

[size=200][color=#FF4040]Най-хубавият пролетен празник. Да сте живи, здрави и усмихнати![/color][/size]

[color=#FF8040][size=150][u][b]ТРЕТИ МАРТ 1878 година
Освобождението на България от турско робство[/b][/u][/size][/color]
[attachment=1]
08612da40ccf0771.jpg [ 25.74 KiB | Прегледано 14792 пъти ]
[/attachment]


[b][u]Трети март, 1878, Сан Стефанският мирен договор и неговият принос[/u][/b]
[attachment=2]
1878_shipka.jpg [ 7.29 KiB | Прегледано 14814 пъти ]
[/attachment]
Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:


"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недуразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни, днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.





И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

[attachment=0]
Shipka.jpg [ 26.42 KiB | Прегледано 17829 пъти ]
[/attachment]
Опълченците на Шипка
Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.



О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877

Честит 3 март!

[size=150][u][b]Кое е човешкото в човека?! Парадоксите на нашето време[/b][/u][/size]
[attachment=1]
right_logo_m.jpg [ 64.76 KiB | Прегледано 14679 пъти ]
[/attachment]
Парадоксът на нашето време е, че имаме:

- Високи сгради, но ниска търпимост.

- Изобилие от техника, но оскъдица от любов. - Много осигуряване, но малко сигурност. - Много застраховане, но малко самоувереност. - Много информация, но малко смисъл. - Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране. - Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.

- Широки магистрали, но тесни възгледи. - Харчим повече, но имаме по-малко. - Купуваме повече, но се радваме по-малко. - Имаме по-големи къщи и по-малки семейства. - Повече удобства, но по-малко време.

- Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие. - Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си. - Повече знание, но по-малко вяра в себе си. - Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и. - Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг. - Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно. - На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.

- Имаме повече образование, но по-малко разум. - Повече знания, но по-лоша преценка.

- Повече знания, но по-малко мъдрост.

- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.

- Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности. - Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства. - Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовища. - Правим повече секс, но се обичаме по-малко.

- Повече медицина, но по-малко здраве.

- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.

- Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. - Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често. - Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.

- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем. - Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни. - Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна. - Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си. - Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.

- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. - Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед. - Покорихме космическите ширини, но не и душевните.

- Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме. - Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си. - Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече. - Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни. - Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си. - Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.

- Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. - Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. - Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. - Пишем повече, но научаваме по-малко. - Планираме повече, но постигаме по-малко. - Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. - Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.

- Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум. - Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.

- Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане - Времето на големите мускули и дребните души. - Времето на лесните печалби и трудните връзки. - Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи. - Време на красиви къщи и разбити домове.

- Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения. - На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.

- Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.

- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

- Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.

- Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

- Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си. - Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си. - Имаме много машини, но малко сърдечност. - Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.

- Време на технически прогрес, но на духовен регрес. - Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре. - Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме. - Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си. - Имаме много закони, но малко съзнание. - Имаме много полиция, но малко човечност. - Имаме много армии, но малко добросъседство. - Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата.

- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост. - Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество. - Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов. - Имаме много реторика, но малко истинност. - Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие. - Имаме много еко организации и все по-малко природа. - Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.

- Единици стават все по-богати, но 2/3 от човечеството става все по-бедно. - Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина. - Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече. - Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече. - Имаме повече ум, но по-малко разум.

[size=150][u][b][color=#FF8040]Жените са най - свидните икони[/color][/b][/u] [/size]

Не ти желая да си светлина. Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена, а тя е обобщение на двете!
Жената е желания, копнеж, жената е трептене и наслада, жената все е цел и е стремеж,
жената е безкрайна изненада! Разсипвай неугасващи звезди.
На птицата цели се във летежа. Постигай съкровените мечти и битието си с любов подреждай.
Във храма си - от земен благослов, напук на всички писани закони,
жените са единствено - любов, жените са най-свидните икони!

[color=#FF0000][size=200][u][b]8 март - Международен ден на жената![/b][/u][/size][/color]

[attachment=1]
kartichki_osmi_mart_animirani_blestqsti_animacii_net.gif [ 529.15 KiB | Прегледано 14754 пъти ]
[/attachment]

[color=#FF0000][b][size=200][u]Честит празник, мили дами![/u][/size][/b][/color]

[attachment=0]
osmi_mart_istinska_jena.gif [ 408.1 KiB | Прегледано 14845 пъти ]
[/attachment]

[u][b][size=150]Морков, яйце и чаша кафе..[/size][/b] [/u]

[i]Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе…[/i]
[attachment=0]
kafe.jpg [ 19.46 KiB | Прегледано 14669 пъти ]
[/attachment]
Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място. Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе.

После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса:

[i]„Кажи ми, какво видя?”[/i]

[i]„Моркови, яйца и кафе”[/i] – бил отговорът на момичето.

Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита :

[i]“Но, какво всъщност означава това, мамо?”[/i]

Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

[i]„Ти от кои си? -попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?”[/i]

Спомни си за това: ”Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля то освобождава своя вкус и аромат.

Ако ти си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията, около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива.

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

Може би искаш да изпратиш това съобщение на хора, които са важни за теб; на такива, които са докоснали по един или друг начин живота ти; на тези, които те карат да се усмихнеш, точно когато имаш нужда; на тези, които ти показват хубавата страна на нещата, когато се чувстваш смазан; на тези, които са оценили приятелството; на тези, които означават много в твоя живот!

[b]"Крайната цел на духовното търсене не бива да бъде нито освобождение, нито личен екстаз, а придобиване на мъдрост и сила, за да служим на другите. "
Джоузеф Камбъл [/b]

[size=150][b][u]Герои ли сте[/u] [/b][/size]

[attachment=1]
4371.gif [ 80.95 KiB | Прегледано 14663 пъти ]
[/attachment]
..." И тогава Джек отсякъл бобеното стъбло, добавяйки убийство и екологична катастрофа към кражбата, съблазняването и навлизането в чужда собственост.
Той обаче останал ненаказан и живял щастливо до края на дните си, без дори да го гризе съвестта заради злодеянията му.
Поуката гласи... - всичко ще ви бъде простено, ако сте герои, защото никой не би дръзнал да ви задава неудобни въпроси ..."

Тери Пратчет

[size=150][b][u]Вашата себестойност?[/u] [/b][/size]
[attachment=0]
usmivka.jpg [ 9.84 KiB | Прегледано 14682 пъти ]
[/attachment]

Тя беше разбита и надраскана и акционерът смяташе, че не си заслужава да губи много време за старата цигулка, но я вдигна с усмивка. "Това обявявам за продан, добри хора, — извика той. — Кой ще започне наддаването?" „Един долар, един долар, после два! Само два? Два долара, кой ще качи на три? Три долара веднъж, три долара два пъти, Оставаме на три..." Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе отпред и вдигна лъка, после избърса праха от старата цигулка, затегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като ангелски песнопения по Коледа.

Музиката спря и акционерът с притихнал и спокоен глас каза: „Обявявам за продан старата цигулка." И я вдигна заедно с лъка. „Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?


Две хиляди! А кой ще качи на три? Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти... Продадено", каза той. Хората нададоха одобрителни викове, но някои от тях питаха: „Не разбираме съвсем добре какво промени стойността й?"
Отговорът дойде бързо. „Докосването на ръката на маестрото."

[color=#FF4000]И много хора, чийто живот не е правилно настроен, а разбит и надраскан се продават евтино на неразумната тълпа и твърде много напомнят за старата цигулка. За паница леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък. Обявяват цената му за първи път, за втори път и тъкмо да удари чукчето — „Продаден", — пристига Маестрото и глупавата тълпа никога няма да разбере докрай стойността на душата и промяната, която настъпва, щом я докосне ръката на Маестрото.[/color]

Майра Уелч

[b][i],,Провал ли? Никога не ми се е случвало. Всичко, с което съм се сблъсквал, е било временен неуспех.”[/i][/b]
[b]Доти Уолтърс[/b]

[size=150][b][u]Честна игра[/u][/b] [/size]
[attachment=1]
fair%20play.jpg [ 9.93 KiB | Прегледано 14611 пъти ]
[/attachment]

Честната игра (fair play) се отнася до всички участници и включва равните шансове на всеки да постигне победа и има честно, прямо, еднозначно и почтително поведение спрямо останалите участници дори когато те не се отнасят по този начин. Честната игра включва уважение към другите, към отбора, към опонента, към организаторите, официалните лица и т.н. Честната игра е етична норма и е част от нагласите на личността, нейните ценности и поведенчески модели, които детерминират обичайната реакция на желания, страхове, предизвикателства, възможности, провали и успехи, и обичайно се представлява поведението на емпатия и взаимопомощ спрямо опонента или ръкостискането след срещата.

[attachment=0]
480367_501565873198999_1340985147_n.jpg [ 38.64 KiB | Прегледано 14742 пъти ]
[/attachment]