О Шипка, о ТОП!

Три години младите белотаджии как топа атакуват.
Горските долини трепетно повтарят на белота ревът.
Пристъпи ужасни, конвулсии тревожни! Хиляден път.
Гъсти орди от различни народи лазят по класацията тъй желана и дива.
И контри ги стрелят и псувни ги заливат. Капо подир капо! Рояк от квинти след рояк!

Шалко и Миго безумний сочат топа и викат пак: " Търчете и я свалете! Тамо е Вещицата!"
И ордите тръгват, кой без вале с викове сърдити на без коз с карти пребити.
А, върха отговори с друг вик: " Пак сте вътре вашта м.мка!"
И с нов дъжд от тузове, десетки, дружината на Айне оплискана с кърваво червено последно десет,
пъшкат и вкарват за сетен път, без сигнал и без ред тя гледа да е само НАПРЕД!
и ГЪРДИ ГОЛИ ГЕРОЙСКИ ДА ИЗЛОЖИ и един враг повече под масата да положи.
Гърдите се друсат, Шалко и Миго реват, масата пада столове хвърчат.
Идат като тигри, бягат като кози и пак се завръщат и се молят за игри!
Денонощно се бият, но валета не идат, талази от седмици полазват ръцете безсилни.
Не се сещат за бира, вода, ни да пикаят не им иде през ума!
Последният напън вече е настал.
Тогава Айне, наший ГЕНЕРАЛ ревна гороломно: Млади и бледи картоДържачи,
венчайте ме в ТОПА с лаврови клонки и ръка целунете и снимка с мене си направете!
На моята сила сайта повери, да влезна в ТОПА за винаги!
Пред цялата Вселена на тоз славен рът и с една явна и безапелационна победа
не мърдам от тук, до последния си път!
......................................................................................................

И днес йощ ТОПА щом буря захваща спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
СЛАВАТА на АЙНЕ дивна, като някой ек
от .урва на .урва и от век на век!

Какъв талант! Не смея да направя литературен анализ