свободна страна сме-всеки има право и е длъжен да си казва мнението,независимо кому и доколко е удобно то.относно приказката ми-за мое наи голямо съжаление -не е весела,не е забавна но истинския живот съ6то не е-а тя си е част от моя собствен.не ми благодарете за нея
аз САМ си го направих такув и ще си го доизживея така

...ако ти кажа, че мога да ти бъда ПРИЯТЕЛ....това няма ли поне мъничко да промени нещата...

може ли да кажа че искам още приказки

на мира- не мила,аз не заслужавам честа да съм приятел на някого тук....
..на пепс- понеже това е динственото което допускаш да сторя за теб(понеже оаках вс. възможности за друго) - да,ще има още много и то весели приказки

на Миро- аз не казах ти да си ми приятел! Искам аз да съм ти приятел!

ето ти една :

Имало някога,много отдавна в едно царство-господарство една жаба,ама не ква да е-ами гуляма жаба.толкоз голяма че щуркелите и змиите бегали от нея.тая ми ти жаба всеки божи ден мечтаела ех ся да ме целуне една принцеса - куф принц че станееем....
но дните си минавали,жабата си крякала тъжно в своя гьол ,а принцестите-както знаеш малчо си лягали ранко понеже макар и принцеси-също ходели на училище,па макар и с бодигард (клуб 7 - най добрата охрана )
..та един ден жабата субрала смелост и отишла в Макдоналдс...понеже любимата и храна-мушиците се ходят там дето след хората остава много папу ...пук и чувала че в макдоналдс...има все ощи принцеси без охрана
подскок-подскок жабката се дотътрила до свободна маса и ..ооо,боже-какъв късмет
открила принцеса и рояк мухи около нея.
излапала жабката мухите и с доволен глас проговорила на принцесата:
ооо кралице на вкусовата индустрия...шъ ма цуниш ли ..или да те налазя аз?
отговор нямало и жабката се втурнала в атака.целунала принцесата....
...и ооо чудо- превърнала се в двоен Чиизбургер - принца на менюто :0
минала сервитиорката краи масата и изхвърлила принцесата и чиисбургера в коша,кудето е местото на всички недоядени и изоставени храни
....краи нема но пък има извод димек поука и то не една
а те са :
1) не пожелаваи повече отколкото ти е нужно
2)и принц да си- без кралство-мир на короната ти... и
3)ако не намериш проложението си-отиваш в коша

някога ,някъде под синьото небе,
на кръстопът - стояло клонесто дърво,
с корени-забити в земното сърце,
и скрито във короната му-мъничко гнездо,
в гнездото-пъстричко яйце,
обвито с топли перушинки,
отскубнати от майчини криле,
да не студува-рожбата мънинка,
вятъра -със глас сърдит,
далече хищниците гонел,
а щом човек се приближил,
листа и клонки върху него ронел...

...сърцето маичино бе спряло,
стиснато от лапи кръвожадни,
но обичта му-беше оживяла,
в стихиите на нощите прохладни,
звездите в тъмното небе,
го пазеха като безброй очи,
луната-самотното яице,
обвиваше със сребърни лъчи....

Искам приказка моля

Някога ,много отдавна, когато небето било празно и мрачно,хората слепи и зли а света злокобно място се родило дете с...о ,чудо-зрящи очи.проплакало то в мрака и тъмнината потрепнала от гласа му.Ветровете-бесните рицари на нощта спрели битката си и се огледали засрамени.Небето над детето потъмняло още пове4е от жалост и по лицето му се появили милиони светли точки-звезди .Златни и блестящи сълзи от необятното небесно сърце. И казал Борей-наи силния и най смелия от ветровете:" Братя,не бива повече така!НЕ ТРЯБВА!Защо бе създаден тоя свят-да е мрачна дупка?Защо бяхме създадени ние-да водим вечно битки кои е по-по?Нека сберем силите си и да сторим нещо добро на тоя свят и това човечество-нищо че те са зли и нищо че той е -мрачен,заради това същество което сега проплака и няма вина че го сварва такъв,и да се надяваме ,че хората сами ще продължат делото ни..."
Спуснали се ветровете по небесната шир и събирали звездите в шепи,търпеики болката от горещия им блясък.после събрали всичко събрано на куп и с дружни усилия умесили от горещтата им материя две големи кълба,взел едното в ръка Борей и го метнал с всички сили в небето.И настанал първия ден в тоя свят.светлина и топлина прогонили мрака навеки.хората отворили о4и сякаш след дълъг сън и се огледали един друг.и открили че всички си приличат и всички са едно.един докоснал -другиго,друг другиго и така открили че топлината за която са водели битките си в мрака-всеки я носи в себе си-в ръцете си ,протегнати за прегрудка и в сърцата си ,копнеещи за светлина.Но силата на Бореи,колкото и безмерна и канска да била -не стигнала да задържи кълбото на небето и то паднало на земята ,оставяики огнена следав следвашия го по петите мрак.настъпила пак нощта-студена и тъмна,небето опразнено от зълзите си-звезди изглеждало пусто и скръбно.протегнал ръка Бриз-втория по сила и старшинство от ветровете и метнал с все сили второто кълбо към небето
но то било по малко- и само осветявало пътя на хората изгубени в мрака.тогава Борей казал-братя силата на един не стига и тази макар и малка светлина ще пропадне.а и само малка част от целия свят я получава,нима другите нямат право на нея?направили поднос ветровете и Борей и Бриз поставили първото,по-блестящото кълбо на него ,взелиго в ръце и полетели да дарят и останалия святс светлина.тъкмо тръгнали и другото кълбо паднало.тогава останалите ветрове го взели на руце и полетели подир братята си.и така години,десетилетия,векове двете групи летят около света и гонят мрака кудето го срещнат .дали ще спрат някога питаш дечко? не мило защото детето - предизвикало подвига им може да е пораснало,станало родител и ,приключило своя земен път ,но всеки божи ден някъде нечии други чисти и невинни очички се насочват нагоре и дирят топлина.а какво понужно на тоя свят от това да дадеш топлина на дете.сега затвори очички детко и не потрепваи на сън ако чуеш шепота на вятъра в прозореца си,защото тои сигур е дошъл да ти донесе твоята топлинка,твоя дял от слунцето.твоята майчина сълза-звезда от маичицата Небе.спи спокоино детко и нека вс мечти намерят път към суня ти.обичам те.

Супер яка пликазка кога ще е следващатата

УТРЕ ВЕ4ЕР СЪРНЕНЦЕ

чак утре

ако намалим още преднината на тигрите може да ви нградя с приказка за добро ранно утро

Някога ,някъде,зад планини и морета имало едно царство - господарство.там црувал смел и безстршен крал.но освен храброста,яроста и слаолюбието жладеели сърцето му и той всеки божи ден водел неспирни войни ,първо със съседите си,после с техните съседи и така нататък.което не успявали войските му да покорят- коварството и хитроста му го побеждавли.много страни превзел,много народи покорил,но никога не не видял в нечии очи обич към себе си.само страх и ненавист.....