Сигурно е някъде из таз измама,
ала смелчаг ,който да я търси няма,
че ще се загуби из тез ширини
в необятните любовни води...

Тогава и пояс не би могъл да го спаси

Но SOS ще спаси душите наши!

А мен вече ме уплаши
ужас са тез чувства(апаши)

Не плаши се- сгуши се!

На баба си Мирка с скута
и ще ти се разсее смута!

седни ти там и грижа не бери
за лошите в тези свидни дни
че тя като ги побара със сто
тояги здрав пердах ще пада

Ще ги насини
без да се церемони

Коет сий верну-верну сий,
Мирка ще ги набий!

[quote="lumira"]Коет сий верну-верну сий,
Мирка ще ги набий![/quote]

Само плаши "баба" Мира
за приятели умира
и посреща ги богато
денем нощем, кой - когато

Мдааммм...аз не плаша се от мишки,
само от омекнали...каишки!

Рече тя и с тежки окови
желязната врата затвори

Но надеждата ни е едничка,
вкарва рима във всяка сричка,
тя любима моя е сестричка,
никога не ще оставя я самичка!

Арлекино е поет известен,
мъж прекрасен, много свестен...!
Стихове да пише той не спира,
дори за пауза - чаша бира!

А лумира сладка кака,
опитва се да ни отрака
Сложни думи тя употребява
всички ни без дъх оставя

Флорче, Флорчееее,
какино бонбонче!
Нямам дума никва да употребя,
за да мога аз да ти благодаря!

Колко прозаичен е света...
и колко риторично всичко...
Всеки има си мечта
и преследва си целта...
...но за това е нужна ЛЮБОВТА!
Или на слънцето лъча
Тогава всичко ясно е
и света прекрасен е!
Животът като песен е
какво от туй,че не е лесен
Няма във живота нищо лесно,
но с приятели е тъй чудесно!
Имаш ли-пази ги ти
инак ще ти се стъжни
защото иска се доверие,
обич няма със неверие!
Прокрадне ли се нотка на съмнение
става кофти положение
Терзанията са ужасни
със последствия опасни!
И ако намериш свестен мъж
рядкост са повярвай - яко дръж!
Ха-ха-ха!!! Мъж...и свестен са понятия
на космични разстояния!
Може и да е така,
но остава ни надеждата една...
Таз надежда я оставих в младостта,
днес вече е отминала страстта!
Страстта може и да отминава,
но надеждата трябва да остава
Теб, НАДЕЖДО, щом те има-
няма страшно в люта зима!
Вие ме правите такава,
заслугата си е изцяло Ваша.
За това пийнете по едно,
че успяхте от това дърво
да направите гора,
от която блика топлина.
и в тази тъмнина
стоят двама под луна
и си тананикат песен една
какво е за тях любовта...
Любовта вече е измама
истинска в днешно време няма...
Сигурно е някъде из таз измама,
ала смелчаг ,който да я търси няма,
че ще се загуби из тез ширини
в необятните любовни води...
Тогава и пояс не би могъл да го спаси
Но SOS ще спаси душите наши!
А мен вече ме уплаши
ужас са тез чувства(апаши)
Не плаши се- сгуши се!
На баба си Мирка с скута
и ще ти се разсее смута!
седни ти там и грижа не бери
за лошите в тези свидни дни
че тя като ги побара със сто
тояги здрав пердах ще пада
Ще ги насини
без да се церемони
Коет сий верну-верну сий,
Мирка ще ги набий!
Само плаши "баба" Мира
за приятели умира
и посреща ги богато
денем нощем, кой – когато
Мдааммм...аз не плаша се от мишки,
само от омекнали...каишки!
Рече тя и с тежки окови
желязната врата затвори
Но надеждата ни е едничка,
вкарва рима във всяка сричка,
тя любима моя е сестричка,
никога не ще оставя я самичка!

Арлекино е поет известен,
мъж прекрасен, много свестен...!
Стихове да пише той не спира,
дори за пауза - чаша бира!

А лумира сладка кака,
опитва се да ни отрака
Сложни думи тя употребява
всички ни без дъх оставя
Флорче, Флорчееее,
какино бонбонче!
Нямам дума никва да употребя,
за да мога аз да ти благодаря!
Каза тя с въздишка дълбока
И отпи от чашата със сока.
Няма думи на света
Способни да опишат на Флора душевността!




Седя във офиса сама,
заобиколена единствено от слънчева светлина