ForteGames.com
https://forte.games/forum/

ЛИРИКА
https://forte.games/forum/viewtopic.php?f=7&t=1326
Страница 54 от 55

Автор:  jena_ot_ada [ Пон Апр 07, 2014 23:50 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Едно стихче за най-великия и достоен БЪЛГАРИН!
ЛЕВСКИ

ЛЕВСКИ-свято име! Смърт достойна!
Питам аз защо се ти обрече?
България сега е ,като рана гнойна.
Дали напразно е било човече?
Твоите идеи,призиви за свободата.
и да бъдем равни,и да сме щастливи-
погазиха ги в Парламента двеста депутата.
Мамят ни и грабят с приказки лъжливи!
На бесилото защо увисна???
Самотен,неразбран…предаден!
Не мога болката си да потисна
гневът е яростен и безпощаден.
Но там,в гърдите ми ,в сърцето
олтар за теб съм построила.

Автор:  jena_ot_ada [ Пон Апр 07, 2014 23:54 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

В сина ми на надеждата посяла съм зрънцето..
ЛЕВСКИ-идол мой! Не съм ти изменила!

Автор:  jena_ot_ada [ Пон Апр 07, 2014 23:57 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

============***========
Уморена,задъхана и прашна
вратата отварям сега…
Виждам усмивката твоя прекрасна
и очите ти питат..Кога?
Нежна прегръдка,докоснато тяло,
бушуват във мен ветрове.
Чувства изригнали,
нажежени до бяло…
Неистово моето АЗ те зове..
Мъжки желания,пламнали устни.
Преплетени страстно тела.
без обещания и клетви излишни
В душите ни грейва пъстроцветна дъга.
Утрото свежо нахлува
с аромат на кафе.
Моето тяло отново жадува
и дивото в тебе зове….
Бавно и тихо излизам.
Денят е приказно нов.
Тъгувам!
Но с тебе МОЯ ЛЮБОВ…
никога не се сбогувам!

Автор:  jena_ot_ada [ Пон Апр 07, 2014 23:58 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

СБОГОМ..
Сбогом любов невъзможна,
красива,мечтана,тревожна.
Отнела надежда безплодна
и с други любови тъй сходна.
Сбогом любов несподелена!
Сърцето ми разбито е,
душата ми сломена.
Напускам те,но възнаградена!
Дарих ти обич-единствена
в цялата вселена!

Автор:  jena_ot_ada [ Вто Апр 08, 2014 00:01 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

В ТЕЖКО ВРЕМЕ ЖИВЕЕМ,НО.......

Родино..
Родино,помниш ли онези,
които загинаха за теб,
мечтите им и техните стремежи,
броиш ли саможертвите безчет??
Забрави ги Родино мила-
как турците крадяха малките деца,
девойките от“Калиакра“сплели свила
и заедно намерили смъртта….
Забрави Левски,
И Ботев забрави,
Вапцаров,и още колко имена…
Историята ни Родино кой преправи?
Защо се крият българските знамена??
Защо,защо…защо Родино мила???
Мълчиш и рониш кървави сълзи,
тежки спомени и истини си скрила,
проядена си от корупция,вражди…
Но там дълбоко в теб клокочи сила
Родино свидна-борбена си ти!
Надежда си отново възродила,
за да се сбъднат нашите мечти!

Автор:  SMIHONDER [ Сря Май 28, 2014 10:38 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

"На дъщеря ми"

Дали във бурите съм оцелял;
дали нащърбена, но пак съм цял;
дали надежда в тебе съм посял;
дали и в укор с обич съм те грял;

дали и в споровете неизбежни
не бликваха у мен вините прежни;
дали съвет най-мъдър съм ти дал,
на теб, от благородство засиял;

дали във миговете на страдание
със скалпел не отварях в тебе рани,
а сетне те, като гризачи същи
разкъсваха самата моя същност...

За всичко, мила, ще отсъдиш утре,
когато, слънце, ще съм в теб отвътре...
Помни, че винаги съм те обичал,
и в тебе, дъще моя, съм се вричал!

След години, без да можеш да го скриеш,
в себе си зрънца от мене ще откриеш...
И те, примесени със твоите черти,
ще сътворят мозайка - и това си Ти!

И бавно, без дори да го съзнаваш,
ти мен все повече ще опознаваш...
А пък насетне твоите деца,
ще преоткриват тебе в своите сърца!

Автор:  Dara_9 [ Пон Юни 02, 2014 20:49 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

До моето първо либе


Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.



Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!



Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!



Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!



О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!



Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!



Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...



Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!



Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!...

Христо Ботев

Автор:  darkness_soul [ Нед Авг 10, 2014 16:55 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

МОЛИТВА

Моля ти се боже мили,
падам ти на колене,
дай на раба си- от твойте сили,
да живее още миг поне,
Моля те с талант-искрица,
да ме надариш за ден,
тоя свят-като художник,
да нарисувам-съвършен.
Моля още и за смях,
заразителен - за всички,
твърде дълго аз живях,
сред начумерени очички.
И накрая-за последно,
бих помолил те за прошка,
покрай другите души,
прибери и мойта трошка.

Автор:  darkness_soul [ Вто Авг 12, 2014 01:13 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

БЕЗСМИСЛЕННО...

Животът - върволица е от грешки,
едни са малки -другите съдбовни,
хората сме само пешки,
безизборни и раждани -виновни.
Животът казват някои-борба е,
ала с кого и за какво е неизвестно,
отлитат дните -докато узнаем,
и знанието стане-неуместно.
Животът- много странно нещо е,
раждаш се,растеш-обичаш,
тупти сърцето ти-дорде горещо е,
но все някога ще спре-дори и да отричаш.
Животът-уж е само думичка една,
а сбрал е в себе си -вселена цяла,
и всеки следва-своята съдба,
и щастието дири -като лястовица бяла....

Автор:  darkness_soul [ Вто Сеп 02, 2014 10:42 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

ТОВА КОЕТО МИ ЛИПСВА...

Липсват ми безоблачните дни,
споделяни с приятели безброй,
липсват ми и черните коси,
и погледа -безгрижен мой,
липсват ми и скитането нощем,
из улиците пусти -без посока,
дори и ти ми липсваш още,
макар да зее между нази-бездна свръх дълбока..
..Липсват ми и хиляди усмивки,
които някога-в живота си съм срещал,
липсват ми и лудите запивки,
дивака в мен-когато съм усещал,
липсва ми и детството безгрижно,
игрите с топчета и прашки,
липсват ми мечтите непостижни,
белите,раните юнашки,
живях,живях и що видях?
Постигнах доста-можеше ли още?
Дали от другите по-лош не бях?
въпроси много-отговори диря нощем.....

Автор:  darkness_soul [ Пон Сеп 07, 2015 06:27 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

...години се опитвах да забравя,
това-що сторих ти...уви,
уж времето,раздялата-лекува,
а липсата ти още ме гори,
а толкова безсънни нощи,
отминаха..и броя им отдавна не чета,
понявга мразя се,че помня още,
че има те-там нейде на света...
...каквото сторих-в миналото си остана,
и мен и болката забравила си ти,
но тъй-понякога за мъничко си спомням,
усмивката,гласа ти от ония дни...

Автор:  darkness_soul [ Чет Юли 14, 2016 07:14 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Спомени -пръснати като искри,
в този пуст форум-като дом изгорял,
в пепелта се ровя с пръсти..уви,
дали поне един ще е оцелял?
Години доста отминаха вече,
прахоляка на времето дали всичко покри?
Всеки по пътя си хукна..отече,
остана пустиня,мъртвило ..уви.
И все пак не мога,не искам да спра,
тук да се връщам и търся отново,
оцелелите късчета от всичко това,
което за мен беше сладка "отрова" ,
стотиците нощи -прекарани тук,
безбройните думи -от ръката ми писани,
лица -незабравени,макар и напук,
мечти..да останат такива-орисани...

Автор:  darkness_soul [ Нед Сеп 24, 2017 12:55 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

КАЗВАТ....

Казват..
..че времето лекува,
и всеки удар на съдбата,
прави ни по силни и школува,
но късчетата от сърцата...
..кой ще ги слепи?
Казват..
..че всяка болка -преминава,
годините затрупвали я уж,
но въгленче все пак остава,
в гърдите -вътре..
..и гори.
Казват..
..че спомените са богатство,
и неприятните дори,
но що за светоатство?
Да съм богат..и да боли?
Казват..
..назад да не поглеждаш,
безсмисленно,болезнено било,
миналото -както и да подреждаш,
не ще да върнеш ни едно..
..от него.
И все пак..
...със погледа назад,
аз честичко във него се завръщам,
като че с някав странен глад,
книжката от спомени разгръщам....

Автор:  darkness_soul [ Пон Сеп 25, 2017 20:46 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Помниш ли...

Помниш ли нощите чудни,
плясъка на морски вълни,
душите ни скитащи,будни,
самотно дърво подслони...
Лежахме под него прегърнати,
и шепнех ти жарки слова,
и с облаци нежно загърнати,
чакахме двама зора...
Помниш ли ласките огнени
разстапящи двете тела,
думите тихо изречени,
ще те обичам вечно така.....
Помниш ли.....

Автор:  darkness_soul [ Пон Сеп 25, 2017 20:48 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

ДА МОЖЕХ....

Да можех в лъч да се превърна,
и в миг при теб да долетя,
и тихичко да те прегърна,
а ти -да се усмихнеш във съня....
Да можех бледните звезди,
над мен премигващи във мрака,
да събера и разменя,
за по една целувка всяка...
Да можех.....

Страница 54 от 55 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/