ForteGames.com
https://forte.games/forum/

ЛИРИКА
https://forte.games/forum/viewtopic.php?f=7&t=1326
Страница 51 от 55

Автор:  jena_ot_ada [ Пон Юни 18, 2012 10:38 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

:e393:
ОБИЧАЙ МЕ....
Обичай ме такава-яростна и непокорна,
като цунами изригващо от бурното море,
непостоянна,скитаща и волна,
притихваща,като вълна във скални брегове...
Обичай ме такава-кротка,тиха,мълчалива,
като напрегната със страст и нежност тишина,
като река-пълноводна и красива,
вливаща се в твоята душа...
Обичай ме такава-лесно,бързо наранима,
с кървящо от обиди и лъжи сърце.
Всички мислят,че съм борбена и силна,
а плача,като мъничко дете...
Обичай ме такава-конфликтна,невъзможна.
Не съм прекрасният модел-мечта.
Понякога съм необяснимо сложна,
а друг път просто...влюбена жена.
Няма да се променя-такава ме обичай!
Не се опитвай дори да ме виниш...
Не ме моли,със думи не се вричай...
Само с обич можеш да ме промениш!!!

Приятел е този,за когото бих умряла.
Любим е този,за когото живея! :e622:

Автор:  jena_ot_ada [ Сря Юни 20, 2012 02:32 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

:hbd:
Посветено на моят парт-ZLiqt_DEMON (днес той има рожден ден)

Подарявам ти лазура на небето,
слънцето,луната и звездите,
синята безкрайност на морето,
красотата нежна на мечтите.
Цветовете на дъгата ти дарявам,
отразени в твоите очи
и ръка приятелска протягам,
да ти е опора в трудни дни.
Повярвай ми,много са нещата,
с които искам аз да те даря.
По-важно е в сърцето и душата
любов да има,да няма самота.
Разлей във чашите шампанското пенливо.
Дерзай!Празнувай!Радвай се и не скърби!
Животът нека мине ти щастливо!
БЛАГОСЛОВЕН БЪДИ!!! :e618:

Автор:  SMIHONDER [ Пет Юли 20, 2012 11:02 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш

Автор:  Sineva68 [ Съб Юли 21, 2012 11:34 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Решила съм: Безкрайно ще се влюбя.
(И как да кажа – просто окончателно.)
До Бога, до небето и до лудост,
до всички върхове, до безсъзнателност,
ще бъда влюбена – жена, дете и цвете.
На себе си най-после ще приличам!
До крайните предели на сърцето си
изцяло безвъзвратно ще обичам
дърветата със птиците във клоните,
и вятъра – игрив до невъзможност,
и миналото, с всичките му спомени,
и бъдещето, с цялата му сложност,
и пътищата, тръгнали на някъде,
неведоми, но много предвидими,
и тайните копнежи на душата ми,
и топлите лета, и снежни зими,
и котките, и книгите, и думите,
и тихата запълнена Луна...
Ще бъда толкова летящо влюбена,
че с мойта обич ще творя света –
красив и нежен, истински и жив.
Почти като във приказна магия!
Повярвай ми, човек е най-щастлив,
когато в любовта си се открие –
безкрайно, бездиханно, безвъзвратно.
Животът се превръща сякаш в чудо!...
Но първо в тебе, чак до необятност
отново и отново ще се влюбя.

irini

Автор:  Sineva68 [ Пон Авг 13, 2012 14:25 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

ДЪЛБОКА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ

Имаш очите, в които потъвам,
както мечтите, в които се спъвам.
Имаш отвътре, освен, че отвън,
искам те утре, че вчера бе сън.
Моето рамо в мистичен кинжал -
имаш ме само от части, не цял.
И под небесен, красив съпровод,
имам те в песен за влюбен живот.
Вечност дели от тебе стиха ми.
Въздух си ти, но не и в града ми.
Как да те дишам, когато съм сам?
Как да мириша на тебе, не знам!

Бори Слав

Автор:  Dara_9 [ Пон Ное 26, 2012 14:38 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Простете ми, аз вярвам в чудеса.
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по - добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаоса сътворен от пеперуда,
за всеки камък - малка канара,
обърнал и най - тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена.

автор Николина Милева-

Автор:  Dara_9 [ Съб Дек 01, 2012 11:36 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Все така съм уютна и тиха,
като къща в случайна пресечка,
до която не би стигнал с питане,
нито просто така - по погрешка.

Все така няма стражи на прага ми.
Преминават го само избраните-
тези дето разчитат душата ми
издълбана в студените камъни.

Още пее щурче до огнището
и цъфтят във кратунки мечтите ми.
Все така ме привличат различните
светове. И затварям очите си,

за да видя цвета на усмивката,
да запомня звука от докосване.
Все така, вместо плевели-питанки,
си отглеждам любов безвъпросна...

автор Катерина Кайтазова

Автор:  darkness_soul [ Нед Дек 16, 2012 22:57 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Помниш ли нощите чудни,
и звездите - изгрели над нас,
когато - единствено будни,
бяхме двамата - в късния час,
а луната - отвисоко надничаща,
как ни галеше нейно с лъчи,
със въпроси през мрака прелитащи,
ме прострелваха твоите очи......

Автор:  darkness_soul [ Нед Дек 16, 2012 23:10 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Бих искал да ти кажа извинявай,
някак си във мрака да ти го прошепна,
мига пропуснах-сега е вече непотребно,
не казах сбогом - мислех ще се върна,
безмълвен скрих се да се боря със проблеми,
снувах нощем-как ще те прегърна,
а денем бягах...и пропуснах своито време.
Сега вървим по пътища различни,
и всеки ден все повече ни отдалечава,
обичах те-изгубих те..съвсем логично,
аз всичко губя..само болката остава.
И не за прошка тези редове,
преглъщащ сълзи в този миг ти пиша,
Не Беб! - аз моля всички богове,
да срещнеш друг - и той по тебе да въздиша,
тйи както аз- и повече дори,
да е до теб- както ази не успях,
да те прегръща(мисълта за тва боли) ,
и да се врне пак вълшебния ти смях.
а аз - във мрака тихичко ще се промъквам,
и през прозореца титайничко понявга ще поглеждам,
на щастието тжое-мъничко да се порадвам,
защо ли? - Защото винаги ще те обичам!!!!
03.09.2012

Автор:  Dara_9 [ Съб Май 18, 2013 21:16 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Ще се науча
мариана дафчева (марси)

Ще се науча да съм кротка и смирена,
в дома предутринен да те очаквам.
Роса ,
напита в лунното на шепота ,
очите ми са-
и не плача.
Ще се науча в нямото на устните
свенливо неизречено обичам те
да приютя,
и сладкото на чувствата
с дъха си да приспивам
по гърдите ти.
И много пъти в мене да те пусна
дълбоко до душата,
вместо вятър.
Навярно...
ще се науча.
Ала нощем дивото
на рамото ми голо ще поляга,
и ще пришивам кръпките в крилете,
и пътя непроходен ще ме вика...
под камък скрита самодивска риза
и нестинарско парване в нозете.
Ще се науча...
ала ти пази ме.
Повикат ли ме в тъмното звездите
след вятъра неверник ще избягам.

Автор:  Dara_9 [ Нед Май 19, 2013 14:24 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Рисувай с мисъл

Затворено във собствена измама,
очакването винаги тежи.
Добро без зло - не съществува!
Красиво е за мен. За теб дали...?
Светът е тих, красив и необятен
през призмата на твоите очи.
Пречупваш го чрез мисъл
в сив и скучен път,
по който никой не върви.
Защо ти е да влизаш в чужди къщи,
щом търсиш дом без покрив и врати?
Ти имаш своето изкуство –
рисувай с мисъл, не с очи.
Когато гледаш океана,
пътеката на лунните лъчи,
уханна и изпъстрена поляна,
съзнаваш ли,
че първо са били мечти?
Постой така.
На хоризонта минава кораб
и след миг ще спре.
Свали от себе си товара
и нека той го отнесе…

Соня Георгиева

Автор:  Dara_9 [ Пон Юни 10, 2013 22:39 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Толкова, колкото...

Аз съм толкова, колкото обич ми трябва.
И съм толкова, колкото път извървя.
Аз съм толкова, колкото път ми остава.
И съм толкова, колкото всички цветя.

Аз съм толкова, колкото в мене се взираш.
И съм толкова, колкото искам да знам.
Аз съм толкова, колкото ти ме разбираш.
И съм толкова, колкото мога да дам.

Аз съм колкото шепа въздушни целувки.
И съм толкова, колкото вярваш във мен.
Аз съм колкото нежно докосване с устни.
И съм толкова, колкото моите "не".

Аз съм толкова, колкото думи изричам.
И съм колкото цяла една самота.
Аз съм толкова, колкото силно обичам.
И съм колкото всичкия дъжд на света.
_________________

Автор:  Dara_9 [ Сря Юни 12, 2013 22:31 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Една внезапна обич ме позна
и тихо във душата ми притихна.
Погали устните ми с устни във нощта
и ми призна смълчана, че ме искала.
Извика името ми. Беше дъх във дъх.
Приседна до сърцето ми - заплака.
Прибрах я в шепи. Вън валеше дъжд
една за друга бяхме дом и стряха.
Не знам къде започва любовта,
но знам, че в този миг живее в мене.
Когато ти долипсва свобода,
ако поискаш - можеш да я вземеш.


© Маргало

Автор:  Obinka [ Пет Юни 14, 2013 09:30 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

[i]Завзела ни е злоба нечовешка,
очите ни се радват на всяка чужда грешка.

Кое така ни е обезличило,
като че ли с гума си изтрил мастило.

Празна е душата ни от топло чувство,
изпълваме я с безразличие сякаш е изкуство .

Състрадание и обич са изкоренени,
да не би да се почустваме обременени.

Всичко туй е неприсъщо за човешка раса,
а наричаме се тъй с положителна нагласа.

Време е над тази гадост да се извисим
и черният си свят да изгорим.[/i]

Автор:  Dara_9 [ Съб Юни 15, 2013 13:21 ]
Заглавие:  Re: ЛИРИКА

Светът ме има. Сякаш съм съвкупност
от птици, от светулки и мечти.
От лоша дума – просто ще се счупя.
Добрата дума – ще ме съживи...
Ще чакам на ръба на тишината,
в ръка – с фенер, в душата – със надежда,
че този свят ще бъде мой приятел,
приел с охота крехката ми нежност,
че не е враг, и нито е предател,
и вярва в мен, тъй както му повярвах,
че с обич ще запази всичко свято,
което от сърцето си раздадох...
Мечтата ми докрай ще съхрани:
Любов за всички. Никога – омраза.
Такава съм. Рисунки и мечти.
Светът ме има. Нека да ме пази.

автор Мира Дойчинова

Страница 51 от 55 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/