ForteGames.com https://forte.games/forum/ |
|
ЛИРИКА https://forte.games/forum/viewtopic.php?f=7&t=1326 |
Страница 51 от 55 |
Автор: | jena_ot_ada [ Пон Юни 18, 2012 10:38 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
ОБИЧАЙ МЕ.... Обичай ме такава-яростна и непокорна, като цунами изригващо от бурното море, непостоянна,скитаща и волна, притихваща,като вълна във скални брегове... Обичай ме такава-кротка,тиха,мълчалива, като напрегната със страст и нежност тишина, като река-пълноводна и красива, вливаща се в твоята душа... Обичай ме такава-лесно,бързо наранима, с кървящо от обиди и лъжи сърце. Всички мислят,че съм борбена и силна, а плача,като мъничко дете... Обичай ме такава-конфликтна,невъзможна. Не съм прекрасният модел-мечта. Понякога съм необяснимо сложна, а друг път просто...влюбена жена. Няма да се променя-такава ме обичай! Не се опитвай дори да ме виниш... Не ме моли,със думи не се вричай... Само с обич можеш да ме промениш!!! Приятел е този,за когото бих умряла. Любим е този,за когото живея! |
Автор: | jena_ot_ada [ Сря Юни 20, 2012 02:32 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Посветено на моят парт-ZLiqt_DEMON (днес той има рожден ден) Подарявам ти лазура на небето, слънцето,луната и звездите, синята безкрайност на морето, красотата нежна на мечтите. Цветовете на дъгата ти дарявам, отразени в твоите очи и ръка приятелска протягам, да ти е опора в трудни дни. Повярвай ми,много са нещата, с които искам аз да те даря. По-важно е в сърцето и душата любов да има,да няма самота. Разлей във чашите шампанското пенливо. Дерзай!Празнувай!Радвай се и не скърби! Животът нека мине ти щастливо! БЛАГОСЛОВЕН БЪДИ!!! |
Автор: | SMIHONDER [ Пет Юли 20, 2012 11:02 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Такава съм, защото съм жена – променлива, влудяващо различна. Понякога съм ангелски добра, понякога на демон заприличвам. Недей да ме упрекваш, че безчет любовни думи мога да повтарям, а после, по-студена и от лед, с мълчание от студ да те изгарям. Че може днес от гняв да се взривя и в мене да изригнат сто вулкана, а утре - кротка, мила и добра – да легна аз до мъжкото ти рамо. И зарад мен горкото ти сърце без милост и без жал да е сломено, а след това, с наивност на дете, да плача за врабче с крило ранено. Не ще ме разбереш, не ме вини! И други преди теб не са успели. През вековете колко ли жени духа си буен в мойта кръв са влели! И в лабиринтите на моята душа, когато безвъзвратно се изгубиш, недей, не ме упреквай за това! Ти сам във мен поиска да се влюбиш |
Автор: | Sineva68 [ Съб Юли 21, 2012 11:34 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Решила съм: Безкрайно ще се влюбя. (И как да кажа – просто окончателно.) До Бога, до небето и до лудост, до всички върхове, до безсъзнателност, ще бъда влюбена – жена, дете и цвете. На себе си най-после ще приличам! До крайните предели на сърцето си изцяло безвъзвратно ще обичам дърветата със птиците във клоните, и вятъра – игрив до невъзможност, и миналото, с всичките му спомени, и бъдещето, с цялата му сложност, и пътищата, тръгнали на някъде, неведоми, но много предвидими, и тайните копнежи на душата ми, и топлите лета, и снежни зими, и котките, и книгите, и думите, и тихата запълнена Луна... Ще бъда толкова летящо влюбена, че с мойта обич ще творя света – красив и нежен, истински и жив. Почти като във приказна магия! Повярвай ми, човек е най-щастлив, когато в любовта си се открие – безкрайно, бездиханно, безвъзвратно. Животът се превръща сякаш в чудо!... Но първо в тебе, чак до необятност отново и отново ще се влюбя. irini |
Автор: | Sineva68 [ Пон Авг 13, 2012 14:25 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
ДЪЛБОКА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ Имаш очите, в които потъвам, както мечтите, в които се спъвам. Имаш отвътре, освен, че отвън, искам те утре, че вчера бе сън. Моето рамо в мистичен кинжал - имаш ме само от части, не цял. И под небесен, красив съпровод, имам те в песен за влюбен живот. Вечност дели от тебе стиха ми. Въздух си ти, но не и в града ми. Как да те дишам, когато съм сам? Как да мириша на тебе, не знам! Бори Слав |
Автор: | Dara_9 [ Пон Ное 26, 2012 14:38 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Простете ми, аз вярвам в чудеса. Самата аз се случвам като чудо. Аз вярвам точно в малките неща. В гъсеницата с дух на пеперуда. Простете ми, измислих си небе. Не, не е синьо, малко и прозрачно. Измислих си и вечност на дете, където да се губя многократно. Там всеки път се случвам по - добра и точно ти си моята принуда, причината за простите неща, за хаоса сътворен от пеперуда, за всеки камък - малка канара, обърнал и най - тежката каруца, замахът на тъй леките крила, причината за всичко да се случи. Простете ми, аз вярвам в чудеса и в тихата обичаща вселена. Небето се пробужда в небеса, а аз съм в теб реална и простена. автор Николина Милева- |
Автор: | Dara_9 [ Съб Дек 01, 2012 11:36 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Все така съм уютна и тиха, като къща в случайна пресечка, до която не би стигнал с питане, нито просто така - по погрешка. Все така няма стражи на прага ми. Преминават го само избраните- тези дето разчитат душата ми издълбана в студените камъни. Още пее щурче до огнището и цъфтят във кратунки мечтите ми. Все така ме привличат различните светове. И затварям очите си, за да видя цвета на усмивката, да запомня звука от докосване. Все така, вместо плевели-питанки, си отглеждам любов безвъпросна... автор Катерина Кайтазова |
Автор: | darkness_soul [ Нед Дек 16, 2012 22:57 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Помниш ли нощите чудни, и звездите - изгрели над нас, когато - единствено будни, бяхме двамата - в късния час, а луната - отвисоко надничаща, как ни галеше нейно с лъчи, със въпроси през мрака прелитащи, ме прострелваха твоите очи...... |
Автор: | darkness_soul [ Нед Дек 16, 2012 23:10 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Бих искал да ти кажа извинявай, някак си във мрака да ти го прошепна, мига пропуснах-сега е вече непотребно, не казах сбогом - мислех ще се върна, безмълвен скрих се да се боря със проблеми, снувах нощем-как ще те прегърна, а денем бягах...и пропуснах своито време. Сега вървим по пътища различни, и всеки ден все повече ни отдалечава, обичах те-изгубих те..съвсем логично, аз всичко губя..само болката остава. И не за прошка тези редове, преглъщащ сълзи в този миг ти пиша, Не Беб! - аз моля всички богове, да срещнеш друг - и той по тебе да въздиша, тйи както аз- и повече дори, да е до теб- както ази не успях, да те прегръща(мисълта за тва боли) , и да се врне пак вълшебния ти смях. а аз - във мрака тихичко ще се промъквам, и през прозореца титайничко понявга ще поглеждам, на щастието тжое-мъничко да се порадвам, защо ли? - Защото винаги ще те обичам!!!! 03.09.2012 |
Автор: | Dara_9 [ Съб Май 18, 2013 21:16 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Ще се науча мариана дафчева (марси) Ще се науча да съм кротка и смирена, в дома предутринен да те очаквам. Роса , напита в лунното на шепота , очите ми са- и не плача. Ще се науча в нямото на устните свенливо неизречено обичам те да приютя, и сладкото на чувствата с дъха си да приспивам по гърдите ти. И много пъти в мене да те пусна дълбоко до душата, вместо вятър. Навярно... ще се науча. Ала нощем дивото на рамото ми голо ще поляга, и ще пришивам кръпките в крилете, и пътя непроходен ще ме вика... под камък скрита самодивска риза и нестинарско парване в нозете. Ще се науча... ала ти пази ме. Повикат ли ме в тъмното звездите след вятъра неверник ще избягам. |
Автор: | Dara_9 [ Нед Май 19, 2013 14:24 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Рисувай с мисъл Затворено във собствена измама, очакването винаги тежи. Добро без зло - не съществува! Красиво е за мен. За теб дали...? Светът е тих, красив и необятен през призмата на твоите очи. Пречупваш го чрез мисъл в сив и скучен път, по който никой не върви. Защо ти е да влизаш в чужди къщи, щом търсиш дом без покрив и врати? Ти имаш своето изкуство – рисувай с мисъл, не с очи. Когато гледаш океана, пътеката на лунните лъчи, уханна и изпъстрена поляна, съзнаваш ли, че първо са били мечти? Постой така. На хоризонта минава кораб и след миг ще спре. Свали от себе си товара и нека той го отнесе… Соня Георгиева |
Автор: | Dara_9 [ Пон Юни 10, 2013 22:39 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Толкова, колкото... Аз съм толкова, колкото обич ми трябва. И съм толкова, колкото път извървя. Аз съм толкова, колкото път ми остава. И съм толкова, колкото всички цветя. Аз съм толкова, колкото в мене се взираш. И съм толкова, колкото искам да знам. Аз съм толкова, колкото ти ме разбираш. И съм толкова, колкото мога да дам. Аз съм колкото шепа въздушни целувки. И съм толкова, колкото вярваш във мен. Аз съм колкото нежно докосване с устни. И съм толкова, колкото моите "не". Аз съм толкова, колкото думи изричам. И съм колкото цяла една самота. Аз съм толкова, колкото силно обичам. И съм колкото всичкия дъжд на света. _________________ |
Автор: | Dara_9 [ Сря Юни 12, 2013 22:31 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Една внезапна обич ме позна и тихо във душата ми притихна. Погали устните ми с устни във нощта и ми призна смълчана, че ме искала. Извика името ми. Беше дъх във дъх. Приседна до сърцето ми - заплака. Прибрах я в шепи. Вън валеше дъжд една за друга бяхме дом и стряха. Не знам къде започва любовта, но знам, че в този миг живее в мене. Когато ти долипсва свобода, ако поискаш - можеш да я вземеш. © Маргало |
Автор: | Obinka [ Пет Юни 14, 2013 09:30 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
[i]Завзела ни е злоба нечовешка, очите ни се радват на всяка чужда грешка. Кое така ни е обезличило, като че ли с гума си изтрил мастило. Празна е душата ни от топло чувство, изпълваме я с безразличие сякаш е изкуство . Състрадание и обич са изкоренени, да не би да се почустваме обременени. Всичко туй е неприсъщо за човешка раса, а наричаме се тъй с положителна нагласа. Време е над тази гадост да се извисим и черният си свят да изгорим.[/i] |
Автор: | Dara_9 [ Съб Юни 15, 2013 13:21 ] |
Заглавие: | Re: ЛИРИКА |
Светът ме има. Сякаш съм съвкупност от птици, от светулки и мечти. От лоша дума – просто ще се счупя. Добрата дума – ще ме съживи... Ще чакам на ръба на тишината, в ръка – с фенер, в душата – със надежда, че този свят ще бъде мой приятел, приел с охота крехката ми нежност, че не е враг, и нито е предател, и вярва в мен, тъй както му повярвах, че с обич ще запази всичко свято, което от сърцето си раздадох... Мечтата ми докрай ще съхрани: Любов за всички. Никога – омраза. Такава съм. Рисунки и мечти. Светът ме има. Нека да ме пази. автор Мира Дойчинова |
Страница 51 от 55 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |