ForteGames.com
https://forte.games/forum/

Минутка за размисъл
https://forte.games/forum/viewtopic.php?f=7&t=1040		 Страница 1 от 2
Автор:  lavica [ Сря Юни 06, 2007 06:39 ]
Заглавие:  Минутка за размисъл
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, е изпратено от писателя на неговите приятели.


Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!

На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.

Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път,когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “Oбичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш.

Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “Извинявай”, “Прости ми”, “Моля те”, “Благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Автор:  zare [ Сря Юни 06, 2007 16:32 ]
Заглавие: 
Нужно е да поемаме рискове.
Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава,
когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето
и един миг,в който можем да променим всичко онова,
което ни прави нещастни.
Всеки ден се преструваме,че не разбираме кога настъпва този миг,
че той не съществува,че днешния ден е същият като вчеращния
и няма да е по-различен от утрешния.
Но,който внимава ще открие вълшебния миг.
Той може би настъпва сутрин,когато заключваме вратата
или пък в моментното мълчание,въэцарило се след вечеря,
в хиляди други неща,които ни се струват все същите.
Този миг съществува
това е момента,в който цялата сила на звездите
прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса.
Понякога щастието е благословия,
но в повечето случаи е завоевание.
Вълшебния миг на деня ни помага да се променим,
кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си.....
Ще страдаме,ще преживеем трудни моменти,
ще се сблъскаме с много разочарования
-но всичко това е преходно и няма да остави следи.
Затова пък един ден ще можем
да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня,който се страхува да поема рискове.
Той може би никога няма да изпита разочарования,
нито пък ще страда като тези,които следват мечтите си.
Но когато погледне назад-защото все някога
поглеждаме назад-ще чуе сърцето си да казва
-"Какво стори с чудесата,чийто зрънца Бог пося в дните ти?
Какво стори с дарбите,които твоят Учител ти повери"?
Погреба ги в дълбока яма,защото се страхуваше да нe ги изгубиш.
И сега,единственото,което ще оставиш след себе си,
ще бъде сигурността,че си пропилял живота си
Горко на оногова,който чуе тези думи.
Защото ще повярва в чудеса,
ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели.
Автор:  MITROPANOS [ Сря Юни 06, 2007 22:23 ]
Заглавие: 
наистина е така
само че до ден днешен немога да разбера едно как човек с когото си бил заедно те искарва че си умрял и те е заровил
и после този човек според вас ще дойде ли да каже едно извинявай или нещо друго кажете ми това какво заслужава
че се чудя и размишлявам дали аз да я накажа първо да влезе в реанимацията или ГОСПОД да я кажа
Автор:  lavica [ Сря Юни 06, 2007 23:58 ]
Заглавие: 
[quote="MITROPANOS"]наистина е така
само че до ден днешен немога да разбера едно как човек с когото си бил заедно те искарва че си умрял и те е заровил
и после този човек според вас ще дойде ли да каже едно извинявай или нещо друго кажете ми това какво заслужава
че се чудя и размишлявам дали аз да я накажа първо да влезе в реанимацията или ГОСПОД да я кажа[/quote]

Здравей.Хората сме различни ...След като е постъпила така с теб -значи си има причини -или си обичал неправилният човек...Остави -Той Господ бави -но не забравя и отрежда на всекиму според заслуженото ...Не си цапай ти рацетее
Автор:  MITROPANOS [ Чет Юни 07, 2007 18:25 ]
Заглавие: 
ЗДРАВЕЙ.
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА СЪВЕТА ЩЕГО НАИСТИНА ЩЕСИ ПОМИСЛЯ ЗА ТОВА КОЕТО МИ КАЗА.БЛАГОДАРЯТИ МНОГО:)
Автор:  lavica [ Чет Юни 07, 2007 20:08 ]
Заглавие: 
[quote="MITROPANOS"]ЗДРАВЕЙ.
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА СЪВЕТА ЩЕГО НАИСТИНА ЩЕСИ ПОМИСЛЯ ЗА ТОВА КОЕТО МИ КАЗА.БЛАГОДАРЯТИ МНОГО:)[/quote]
Здравей....За нищо ...Винаги има и по лоши неща ...И вярвай ,че зад някой ъгал те чака голямата и истинска Любов...Бъди готов да я посрещнеш :P :P :P
Автор:  MITROPANOS [ Чет Юни 07, 2007 21:00 ]
Заглавие: 
имаше любов за мен преди време замен и това несъществува няма смисъл да се залъгвам повече за авантюри за няколко дена просто мисля че сам човек май ще му е по добре
Автор:  lavica [ Чет Юни 07, 2007 21:37 ]
Заглавие: 
[quote="MITROPANOS"]имаше любов за мен преди време замен и това несъществува няма смисъл да се залъгвам повече за авантюри за няколко дена просто мисля че сам човек май ще му е по добре[/quote]

Повярвай -Тя е там и те чака -само,че тя е зад някой ъгал -Чака да я погледнеш с други очи ...Прогледи и я виж...А това е може би твоята половинка .... :P
Автор:  MITROPANOS [ Пет Юни 08, 2007 00:36 ]
Заглавие: 
може и така да е за теб но както и да е спирам да говоря по тая тема че май станах банален вие сте имали тоя късмет да го усетите а аз не както се казва за истинската любов
Автор:  lavica [ Пет Юни 08, 2007 06:17 ]
Заглавие: 
[quote="MITROPANOS"]може и така да е за теб но както и да е спирам да говоря по тая тема че май станах банален вие сте имали тоя късмет да го усетите а аз не както се казва за истинската любов[/quote]

Не се притеснявай.Тук се води дискусия -която не пререства в скандали и мисля,че на никой не пречим -но жалкото е че само Аз взимам отношение.Само едно ще ти кажа - ЩЕ я срещнеш тази голямата и истинската Любов-ноо кога ... е въпрос на време .Живота е пред теб ... :P
Автор:  briunetka175 [ Пет Юни 08, 2007 14:38 ]
Заглавие: 
мисли за това 4е когато една врата се затваря, се отваря друга :))) гледаи по-ведро на живота и тои 6те ти отвърне със съ6тото! а понякога без на всяка цена да я търси6, тя - любовта просто идва, ненадеино....
Автор:  MITROPANOS [ Пет Юни 08, 2007 16:15 ]
Заглавие: 
АЗ ГЛЕДАМ НА ЖИВОТА ВИНАГИ С ДОБРО НО ИДВАШ В ЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ КОЕТО ТИ СТАВА ВЕЧЕ ТАКА ДА ГО КАЖА СУПЕР СПЕК
КОЛКОТО И ДА ВРАТИ ДА СЪМ ОТВАРЯЛ ИЛИ ДА СЪМ ЗАТВАРЯЛ НЕСТАВА НИЩО НЕ ЧЕ КАЗВАМ ЧЕ И АЗ СЪМ ИДЕАЛЕН И АЗ СЪМ ГРЕШИЛ НО ИМА И ЕДИН ТАКЪВ ЛАФ
РОДИМЕ МАМО С КАСМЕТ ИМЕ ХВАРЛИ НА СМЕТ И МИСЛЯ ЧЕ ТОВА Е ПАЛНО ВЯРНО НО ЯВНО АЗ НЕСЪМ ...
Автор:  xekce [ Сря Юли 18, 2007 20:18 ]
Заглавие: 
[i]Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.[/i]

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

.......
Автор:  FLO [ Съб Авг 04, 2007 20:07 ]
Заглавие: 
хеи МИТРОПАНОС :) защо просто не се огледаш наоколо и не видиш колко е хубаво да си жив било то с или без жена/муж :) то щастието не идва когато го чакаш :) и нее когато седиш да терзаеш за него то идва с времето и сувсем неусетно :) тя е правя твоята любима е там някуде зад угула но заради сивите очила които си си наденал на очичките не я виждаш :) вглеждаи се повече в хората в това какви са те и струват ли си :) откриеш ли сродна душа тогава ще си истински щастлив но това не означава сега да седиш и да се самовглубяваш в себе си както и да се самосуяляваш :) живеи си живота всичко с времето си :)

Кирилица !!!
Автор:  R1DeR [ Нед Авг 05, 2007 22:16 ]
Заглавие: 
какво трябва да мислим в този пост ?
Страница 1 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/