Класическата игра с карти Сантасе има европейски произход. На немски се нарича Sechsundsechzig, което без да знам и дума на този език, не може да значи в точен превод нещо друго, освен “Шейсет и шест", или "66”. Австрийският вариант е известен като Schnapsen (или Schnapser)- популярна е доста, а също се играе и на някои сайтове. Но ако желаете, може да я практикувате между приятели с истински карти.
Мисля, че най-подходящо е на български да се нарече “Малкото Сантасе”. Защо? Ето правилата на Schnapsen, съдете сами:
Правила: Играе се с 20 карти: A, 10, K, Q V от всеки цвят (тоест тук липсват деветките). Първоначално се раздават по 5 карти. Обърнатата козова карта на пода се подменя с Валето. Всичко останало е същото, както и на Сантасе. Съществената разликата е, че винаги може да се затвори, и/или обяви 20 (40), ако играчът е на ред! Тоест още в самото начало, а също когато в тестето е останала само последната карта.
Играе се до събиране не на 11, а на 7 точки; броят се в обратния ред- от седем до нула.
Обяснение: Липсата на всякакво ограничение кога да се затваря и анонсира е пряко свързано с динамичността на Малкото Сантасе.
Понеже картите са по-малко, то и играта е по-кратка: най-много с 10 ръце, от които 5 взятки преди евентуалното изчерпване на тестето и после още 5. При Сантасето ръцете могат да стигнат и 12, от които 6 взятки преди евентуалното изчерпване на тестето и после още 6.
Стратегия:
Тук най-често 20 (40) се обявява с Q, защото по-слабата карта е една-единствена- Валето. По-силните са 10 и A. Следователно вероятността да загубим анонсиращата карта е два пъти по-голяма, отколкото да я спечелим заедно с противниковото V.
Липсата на деветките означава, че спечелилия взятката непременно печели поне 2 т. от опонента си- няма как да се пробута карта без стойност- девятка.
На Сантасе понякога се случва единият играе толкова дълго един и същи цвят последователно, че ако противникът не желае да я цака с някой коз, то е принуден да подхвърли карта от различен цвят, и така да загуби стойността й. Тук това е невъзможно.
Играта се развива бързо, защото може да се затвори и анонсира веднага в началото, а също дори и ако тестето е непосредствено пред изчерпване. Точките се набират по-бързо- няма подхвърляне на празни деветки.
Интересно е, че понеже картите от един цвят са точно 5 а не 6, в случаите когато четири от тях са вече прибрани (вероятно в две ръце)- остава само една последна карта от цвета. Тогава тази карта може да спечели взятка единствено ако играчът е на ред, а другия реши да не я цака. Така и Валето би могло да вземе ръка. Но дори и да е А, при положение че само другия сваля картите си пръв, то Асото ще бъде загубено. (козовия цвят е изключение, разбира се- петата карта винаги печели именно защото е единствения коз!)
Никаква други разлики в стратегията при “Голямото” и “Малкото” Сантасе не съществуват. Логиката на краткото Сантасе е опростена.
И не на последно място: 20 карти се помнят значително по-лесно, отколкото 24! Затова тук грешките на паметта са по-редки.
“Малкото Сантасе” е доста бърза и динамична игра. Оказва се обаче, че на пръв поглед безличните деветки са които правят Сантасето значително по-интересно и по-трудно. В заключение мога категорично да заявя, че предпочитанията ми са определено за Сантасето! Затова нека оставим австрийците и немците сами да си играят на “Малкото Сантасе”...
|
)) Безспорно интересна тема, дано не се превърне в някакъв селски пазар. Успех на всички! 
